Заспиваш кротко във косите си.
Отнема те от мен съня –
най-ненадеждното прикритие,
в което чакаме деня.

Зад него някак упорито,
мъчително те търся аз.
Любима, питам, скъпа, питам:
какво ни свързва в този час,

в този мрак и в тази стая,
в света, във времето напред,
щом няма как да разгадая
най-беззащитното във теб.

Борис Гуляшки 

Миналото спомняй си с добро,
то като пробитото ведро
не задържа, всичко там изтича...
Спомените кой ли не обича?

Бъдещето гонят го мечти.
Всеки с тях във времето лети.
Неусетно бързо остарява,
помъдрява или оглупява.

Настоящето, сега, мигът,
истинският ни житейски път,
адът на земята или раят,
те и бъдещето ни чертаят.

Ти от миналото се учи,
опитът ти страшно там бучи,
сякаш е прибоят край брега.
Но живей живота за мига!

Божидар Коцев 

Преситена от глъч и суета,
от грешните посоки и от гари,
затръшвам шумно входната врата,
нахлузвам бавно тениската стара.
Уют е дреха вехта, но позната,
намерена и вдигната от пода,
изтъркана лъжица без позлата
и питката, замесена със сода.
Щастливец е слугата без одежди!
Когато търся пристан и покой,
избяга ли и сетната надежда,
отпращам смело гостите от сой,
отпивам вино, нищо не подреждам.
Живец намирам в пустия застой!
Простете, но не съм принцеса
и не отмарям в тюл и муселини.
Не, нямам нужда даже от завеси.
Разчитам само никой да не мине.

Богдана Калъчева