Денят заспива в нощната прегръдка,
щастлив, че с много радост е дарен.
Луната го обгръща със милувка
и го приспива с глас благословен.

Звездите топлят меката постеля,
изваяна от облак - бял сатен,
небесна фея радостта споделя
и пее нежно приказен рефрен.

Сънят на раменете го понася,
за да докосне неговия храм.
Нощта за тишина се произнася,
с протягане на нежната си длан.

Настъпва утрото с лъчи сияйни
и се пробужда слънчевият ден,
за да посрещне мигове незнайни
и изживее своя ден рожден.

Наташа Басарова
 

С душа неуморена от измами
копнея пак за срещи и раздели...
Неистово ме вика пак кръвта ми
през нощи черни и през нощи бели.

И тръгвам, и ръцете си протягам -
с горещи длани да докосна здрача,
от глухата си стая да избягам -
отново да се смея и заплача.

Не иска в самотата да изтлее
сърцето - за безумства зажадняло.
В кръвта ми птица закъсняла пее
и чудото очакват дух и тяло...

Надя Неделина 

Аз имам къща, но домът
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.

Щурче пред прага ти да спи
и мащерка да го покрива,
напролет тихите липи
с пчели и цвят да се наливат.

Скиталец – спре ли – непознат,
да го поканиш да вечеря,
да има хляб и светлина,
обител топла да намери.

Тогава къщата е храм,
душата – тайнство пред олтара.
И Господ не осъмва сам.
И никой храма не затваря.

Валентина Йотова 

Аз съм пумпал, нима не личи?
От въртене в мен всичко бучи.
Мойта ос е, разбира се, хлябът.
А камшикът — жестокото „Трябва!“.

Само, знам, по мечтата да падна
съм различна от другите гладни.
Щом въздъхнат край мене: „Беда...“
ще въздъхна и аз: „Свобода!“

Надежда Захариева
 

Целуни ме, когато си лягаш,
целуни ме, когато се будиш!
От деня ми, преди да избягаш -
целуни ме! Недей да се чудиш...

Нека дълго за тях да се сещам
и във хаоса пак да ме пият -
нека устните твои усещам
по гърдите ми още да бият!

Да ме галят ръцете ти искам
като пролет, която пристига!
Във водите им аз да се плискам -
като в буря забравена дига.

Нека шепотът твой да разкаже
за тъгата в самотните нощи.
Нека тихичко пак да ми каже,
че обичаш ме още... и още!

Целуни ме, света ми обръщай -
до последно целувай, не спирай!
Ти душата ми нежно прегръщай
и със своите устни - допирай.

От деня ми преди да избягаш -
целуни ме! Недей да се чудиш!
Целуни ме когато си лягаш!
Целуни ме когато се будиш...

Момчил Войнов 

Изплашен бях от мрака във небето.
Съмнявах се във слънцето за миг...
Изгря отново, пълно със надежда.
Лъчите му пронизваха ме с вик.

А искаше и казваше ми нещо,
за бъдещото истинско небе.
Не слушах вика му, пронизващ ми сърцето,
не виждах плачът му във звездното море.

Сега, когато мракът зачестява,
наострям всички мои сетива.
Но вече късно е и ще призная:
не ще усетя нова светлина.

Михаил Михайлов 

Заложила се бих на зар, на карта -
да дишам с теб или да не живея.
На любовта безмислостен хазартът
не би ме питал за какво копнея.

Безстрастен случай все решава
кога и как да се превърна в чувство,
мъжа, когото мога да прощавам
до степента на ерес и изкуство.

Без котва как в съня си да се рея,
дори да искам дом, легло, камина.
И огън - липсата по теб да сгрея,
и силата на сутринта да те отмина.

Понесла бих и удари под кръста,
страха, до истини че ме разсичаш
с жарта от твоите трънливи пръсти
заради знак един, че ме обичаш.

Михаела Алексиева