Мъртва ли е любовта ни?
Мъртва ли е нежността?
Звън на вечерни камбани
капе тъжно по жарта...

А една красива дума
е с разплакано сърце
и върви сама по друма
със отпуснати ръце

И до тъмния прозорец
тихо капе лепкав мрак.
Но във сянката на бора
кой ме гледа с обич пак?

Пенка Станчева 

От морски пясък исках някога
да си нанижа гердан -
като талисман да го нося на шията.
Но ниже ли се пясък с игла?
Сега искам съвсем друго:
от зелени водорасли да си изплета дреха,
та нощем да я обличам,
може би ще сънувам морето.
Сякаш нищо не ми липсва така болезнено,
както брега, който напуснах някога.
Дори не и любовта, която вече
не е това, което беше на младини,
нито самата младост,
която ме изостави
на този далечен бетонен бряг
без обещание да ме върне обратно.

Паулина Станчева
 

Добър вечер, безкрайна приятелко!
(С тъмен грим тъмнината е хубава...)
Ти се върна, защото си смахната,
аз те каня - да ме погубиш.
Помниш моето синьо диванче,
избеляло от черните гости.
Чак сега се загледах в гердана ти.
Слонска кост ли е?!... Ло-ооо-шо.
Тази вечер е доста самотно.
И добре, че се сети да минеш.
И добре, че живея наоколо -
- непременна и ничия...
Разкажи ми. Сега ще ти сипя.
Имам греяно вино. Не топли.
Но спасява душата от сипеи
и катери - до връх - тополите.
Вече знам, че си колкото - толкова.
И се вписваш навътре,
както корабът хлътва по котва
или живите молят мъртви.
Виж албума ми! Принцът е жаба,
а принцесата е пораснала.
Надживявам се с дядо и баба.
Гният дюли под праскови...
Имах гадже. Не знам как се случи.
Без да искам... Нарочно.
То е сякаш се давиш в ручей,
или гайда разплаква космоса.
Няма начин и с теб да си паснем.
Все едно сме сестри. И е трудно.
О-ооо-ооо, недей да загасяш и лампите,
че луната изглежда абсурдна.
Остани тази нощ! Сипвам жадно.
Пренаселих с отсъствие стаята.

Имам всичко, в което не вярвам:
тишината е изповядана.

Павлина Йосева 

Аз съм люлка от топли ръце.
Аз съм ласка, прегърнала слънце,
разтуптяно от обич сърце
и покълващ живот в сухо зрънце.
Аз обгръщам с душа ангел бял.
Нямам тяло, а облак копнежен,
в който моят живот се е слял
с детски сън, тъй невинен и нежен.

Валентина Шейтанова 

Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
С целувка ще те наградя
и ще ти дам от мойте сили.
Когато пак си уморен,
умората - завивка лека,
ще прибера зад сто врати
със моята усмивка мека.

Когато пак си уморен,
ще ти запаля огън жарък.
Ще спра от тежкия си ден -
ще се превърна в пламък ярък.
Когато пак си уморен,
заради теб ще потанцувам
в очите-въглени. Кръвта
по нестинарски ще лудува.

Когато пак си уморен,
със поглед ще те омагьосам.
Магии древни ще плета,
докато с него те докосвам.
Когато пак си уморен,
във вино силно ще налея
дъха на пролетния ден.
Любов от мене ще долея.

И водопадно ще струя
във думите със нежност -
покорно-властна и добра,
и твоя до безбрежност...
А с виното и с моя танц,
повярвай, тъй ще те опия!
Безмълвен ще се предадеш
ти сам на моята магия...

Когато пак си уморен,
недей заспива ти, любими!
Вземи от вихъра криле...
така най-вихърно люби ме!
Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
Да, силна съм! Но съм жена...
А ти си мойте скрити сили!

Когато пак си уморен,
щом се стопят искрите...
щом кротко спусне се нощта...
щом замълчат звездите...
дори в съня ми прошушни,
че пак съм ти в мечтите.
Към себе си ме притисни...
... Обичай ме с очите!

Недей заспива, мили мой!
Не сънища бленувай!
Ти, обич моя, с мен бъди!
На живо ме сънувай!

Павлина Джарова