Това не е голямата любов.
А малка няма. Толкова е просто:
пореден миг – причините са сто,
а уморен си да ковеш въпроси.
Не те разсича Димчовата скръб.
От друг живот е обичта на Лора.
И споменът за пистолетна смърт
на фона на залязващите борове.

Георги Ангелов 

Добрите хора са като градина,
отрупана с различни плодове,
ако прошепнеш правилното име,
натам пътека ще те отведе.

Пред портата ключето ще намериш,
ще скръцне тихо нейното сърце,
отвъд прекрачиш ли, ще бъде лесно,
остава да протегнеш две ръце

и да помилваш натежали клони,
да вкусиш от съня си тъй желан,
и кехлибар ще пият твойте длани,
от сладост ще забравят всеки свян.

Ще вземаш, а градината щастлива,
ще гали с листи твоята душа.
Така изпълнен с чудотворна сила,
ще мислиш: " Моя е - до края на света!"

След време ще забравиш да поливаш,
ще се напука жадната земя,
дърветата ще стенат мълчаливо,
но ти ще искаш - още и сега...

След време ще забравиш да нахраниш
и птиците, а техните гнезда,
ще опустеят. Само тъжни врани,
ще порят с крясък мъртва тишина.

Така градината, до вчера натежала
от радост, че е сбъдната мечта,
ще вехне много, много бавно,
без вяра, че ще дойде пролетта.

А ти - невярващ - тъжно ще се питаш
"Възможно ли е толкоз красота
от рай да се превърне във пустиня?!"
Да, щом във рая не достига обичта...

Радостина Марчева 

Вечерта ме нападна вълшебна и мила,
нагримира ме, после със смях ме покри.
Облада ме с вълнение, радост и сила
и душата ми с обич и вяра напи.
Срещах спомени, взех телефони за срещи,
пофлиртувах с надеждите, в танци летях..
ядох ягоди, пих от кристали - "на свещи",
уморих се до лудост ... тогава разбрах..
Пак бълнувам нали? Вечерта ме отмина,
без усмивки, без ягоди, танци, мечти..
Кой му пука за нощите - дните ги има..
Ще му мисля от утре - сега ми се спи.

Галина Ирикева 

Пролетта се завръща по график –
неприлична, задъхана, птича:
ту със облак пиян ще полафи,
ту бадемите с цвят ще окичи.

И възторжени литват мухите –
и на тях пролетта им прилича:
даже ден или два да поскитат,
даже ден или два да обичат.

Само хората – слепи къртици,
острят мечове, точат ножове
и не им е до пролет и птици,
и не им е до грешни любови.

В тях е студ! Сякаш зимата някак
е получила дълга отсрочка...
Но навън вече жабите крякат:
„Пролетта се завръща и точка.”

Тя се спуска изящна и лека,
завоювала всички посоки.
Всъщност, колко ти трябва, Човеко,
да забравиш за свойта жестокост:

шепа пръст, заплодена и влажна,
два бадема пред старата къща...
И сърцето само ще ти каже:
„Боже мой, пролетта се завръща!”

Радост Даскалова 

Времето ще е хубаво.
В известен смисъл - горещо.
Така че много си струва
да ида с него на среща.

И утрото ми е беличко
в сравнение със съня ми,
стотина цели и целички
размътили са ума ми.

На слънцето му поръчах
да свети и да ме чака.
Усещам - няколко лъча
проникват в мен през мъглата.

Сега ще напусна стаята
и хуквам след идеала -
изгубя ли се - да знаете
къде съм се запиляла.

Галена Воротинцева 

Сред рояка пеперуди
пак една пчела жужи -
виж я - тя е цяло чудо.
Виж се - тук и ти си жив.

Чу ли - някой дирижира
цял оркестър от цветя
и звучи посред всемира
Одата на радостта.

Този свят е обетован
от такива като нас.
Музиката на Бетовен
е жив кошер светлина.

Тя звучи и се въззема
до самите небеса...
Ах, живота е жужене
с мигове от чудеса.

Войнир Асенов 

Като туземец впрегнат във двуколка
ти теглиш мен и своя тежък брак.
В гърдите си усещаш остра болка,
ала нагоре тичаш пак и пак.

Поспри, ти казвам, почини си малко,
спокойно обясни се във любов.
Но ти изтегляш нашта катафалка
от калния пореден пътен ров

и пак летиш сред камъни и тръни, -
аз виждам твойте кървави пети,
дори не може вече да те спъне,
че аз крещя: "Не ме обичаш ти!"

И стигнала до моят връх далечен,
ти рухваш... Аз изглеждам вечен.

Владо Любенов