Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори
и пролет, заместила зимата.
А хората бяха добри...
а хората... още ги имаше.
Сънувах една тишина -
дълбока, красива, прозрачна,
любов по-голяма от нас,
която не става на рана.
Сънувах и себе си там,
без гримове, маски и име.
Защо ме събуди, не знам.
Но ако заспя, остави ме.

Деница Гарелова 

Хей, радост, сестрице, къде се изгуби?
Нима емигрира и ти,
прокудена днес от душите ни груби -
залостени тежки врати?

В затвора от грижи от тебе се крием,
пълзи помежду ни студът.
И сякаш сме станали птици безкрили -
за нас няма полет, ни път.

Но с гръм от надежда ти пак ще пропукаш
самотните наши стени.
И химн на дъжда ще запееш в капчука,
с чист, изворен глас ще звъниш.

Под топлите струи ще скачаме лудо,
по детски - в езически танц.
В реката ти, радост, безмълвно ще плува
тъгата - стар мил дъждобран.

Дафинка Станева 

Добър ден, мой мили, този път не съм
аз дошла при тебе само в твоя сън.
Този път ме виждаш истинска, сама,
този път съм просто истина една.
Ето, виж – минавам там, където ти
гордо си ме водил (помниш го, нали?).
И си ми говорил все за теб и мен,
за мечтите твои и за всеки ден,
в който с теб ще бъдем двама в твоя град:
аз – съпруга твоя, ти – със мен богат.
Двамата със тебе, с нашето дете,
как пред мен мечтал си... Но кога то бе?
Трябва да си тръгвам, пада пак мъгла,
виждам ясно – аз съм в този град сама.
Просто помечтах си, че те срещам днес,
просто не потърсих стария адрес.
Просто потъгувах в твоя хубав град.
О, защо погубих моя с твоя свят?

Дарина Душкова 

Жадувам за заспали часове,
за здрач, задрямал в ъгъла на стаята,
за сноп от притаени цветове,
за глътка вино в чаша с дъх кристален...

Жадувам слънчогледи и сено -
да чувам как похърква треволякът,
да галя с мисли нечие легло,
да знам, че някой някъде ме чака!

Даниела Йорданова 

Минава времето и идва старостта,
и все по-трудно става битието.
Навярно, за да може вечността
без болка да ни вземе на небето.

Но даже тук животът да е тежък,
а в някои моменти и презрян,
човекът и през погледа премрежен
в синевата на деня е взрян.

Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва
по оня дълъг, неизвестен път!
Денят угасва, слънцето потъва,
но все така примамлив е светът.

И тялото ни болно ще копнее
до сетен дъх за слънце и цветя.
И немощно ще иска да живее,
изправено пред прага на смъртта.

Румен Ченков 

Излудявам в тази празна стая,
пълна само с бяла самота.
колко съм осъден - не, не зная,
но присъда вечна ми е тя.
И летят като секунди дните,
а секундите - са векове!
Ще изгризя, полудял, стените!
Ще разбия с череп в кръв на две
или този зид, или главата!
Искам въздух! Искам ширине!
И накрай, превърнат в свирещ вятър,
може би ще падна в необята.
Най-свободен. Със душа поне.

Дамян Дамянов 

Човеко, докога с преклон пред мен,
за поздрав само.. се привеждат боговете,
величието... твоят белег е рожден
и с него можеш да оформяш битието!..

Не ме боготвори... и в култ недей
издига мен, пророците или светците,
приканвам те - със самочувствие живей,
дете си славно ти... на висините!...

От трона мой висок... и най-свещен
подкрепям всеки твой възвишен порив...
и не търси за неуспеха си причина в мен,
решаваш точно ти за всяка своя орис!...

Стоя и гледам как се мъчиш ти,
но изборът си беше твой - свободна воля,
животът(бог) твори най-вече със мечти,
желаеш ли да имаш вече нова роля?...

Помни това, че с теб съм вечно аз,
където и да си, каквото и да правиш,
не ще застане нищо между нас,
светът е сцената на твоята прослава!...

Сълзите са полезни - само в радостта
и в мъката помагат, но съвсем за кратко,
душата вечна - не тъгува дълго тя,
тя вижда много ясно бъдното си сладко!...

Д@н