Ако нямам какво да ти дам,
ако вече не стигам до тебе,
ще си тръгна -
далечен и сам,
с най-дълбоката болка в сърцето.

Но сега си във мен -
като зрънце.
И усещам
как тихо кълниш.
И съм твойто небе.
И съм слънце.
Остани.
И във мен разцъфти.

Сашо Маринов 

Навън вали.
И много тихо в мрака,
шуми гора.
Навън вали
и по стъклата,
дочуваш шепот на листа.
Усещаш мокрите им пръсти
върху косите си едва
и искаш да намериш устни,
да стоплят твоите сега...
Но пак мъгливи,
едри капки -
замрежват погледа ти син.
Навън вали,
безчувствен мракът
долавя шепота един.

Десислава Георгиева 

Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината -
на крак приемам обич и храна...
Не влизам никога във същината
на истинските, малките неща...
И всеки миг минава като вихър -
не го усещам в порива напред
към другите - да мога да ги стигна,
за да говорят хубаво за мен...
Надбягвяме се... Има ли награда,
която да си струва след това?...

В зениците на стареца познавам,
една бездънна, тиха празнота...

Румяна Бакърджиева 

Април си тръгва. Много тъжен и мокър,
но направи света съвършен.
Рядко слънцето слизаше в пълните локви.
Рядко влизаше слънце и в мен.
И какво от това?! Бяха пълни с надежда
тези тридесет пролетни дни!
Талантливец - Април! Днес пейзажът изглежда
много шик на дъждовни цени...

Валентина Шейтанова 

В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада.
След миг или два ще остана пред тебе
разплакана, гола и сляпа
за грешките твои. И в лъч непотребен
сломена ще търся пощада.
След миг или два ще ме видиш такава,
каквато не бях и до вчера.
Открих те у себе си. Днес ми остана
и себе си в теб да намеря.

imperfect 

Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.

Не е песен, роман. Не е стих.
Не е нощ, нарисувана в бяло.
Не е грешка, която простих,
нито огънят в моето тяло.

Не е страст, не е миг, не е сън,
не е истина, нито неистина.
Не звучи като утринен звън.
В никой цвят не изглежда наситена.

Не говори за вчера и днес,
не познава религии много.
Не преглъща живота на екс.
Не умира след ничие “Сбогом”

Не твърди, че светът е суров
и не смята, че тя е красива.
Любовта ми е само любов.
Но единствено с нея съм жива.

Деница Гарелова