В такъв априлски светъл ден
лазурен извор е небето
и всеки стрък и лист зелен,
и всяка млада клонка свети!

По всеки път и кръстопът
следи от пресни стъпки греят
и всички бързат да вървят,
където ниви зеленеят.

Където пеят и димят
от слънчев дъжд далечините,
където греят и зоват
на влюбени моми очите!

Ах, в тоя луд априлски ден
на всяка клонка птица пее
и с тоя глас благословен
веднъж сърцето ти живее!

Славчо Красински 

До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.

Потекоха на хоризонта
намастилените ми букви
и беше трудно да проходи
душата с калпави обувки.

Светът ме кара да сънувам.
Сънят ми често е тревожен.
Приятелството колко струва,
дали изобщо е възможно?

Когато посреднощ се будя,
напълно сам и друго няма
освен дъждовни пеперуди,
навярно тихо плаче мама.

Когато няма кой да пита
дали съм трън, или съм цвете,
тръгнете, моля, към звездите
и моите писма четете.

Слави Тодоров 

И тази нощ, аз знам, ще оживее
под пръстите ти лунната соната,
с която ти душата ми ще сгрееш,
с която ще пропъдиш самотата.
И тази нощ над белите клавиши
ще затрептят пак пръстите ти леко
и през прозореца отворен ще въздишаш
и ще вървиш по лунната пътека...
Свири, свири! От кораба в морето
ще слушам аз най-нежната соната,
която се роди в очите и сърцето
и я написа със лъчите си луната.
Свири, свири, макар да не разбирам
от тонове, от ноти, партитури,
дори когато възвиси се буря,
недей прекършва пръсти и не спирай,
че белите клавиши на вълните
удари ли ги вятърът с ръцете си,
изпълват със акорди бурни дните ми
и всяка нежност бяга от сърцето.
Свири, свири, макар да съм далеко,
аз пак ще слушам лунната соната,
че с нея ти завинаги пътека
остави ми в душата.

Кольо Севов 

Значи, нищо особено… Казваш, ден, като ден…
Че, какво толкоз станало?! Някой бил е роден.
Те и други се раждали, и какво от това?!
Просто слънце изгрявало, после – бледа луна.

Да! Така е за другите, ала не и за мен.
Този ден е най-важният, най-прекрасния ден.
Бог поставил десница, върху мойта глава
и ми дал дар безценен – една дъщеря.

Дъщеря, като казвам, ти разбирай зора,
златна праскова, цвете и жужаща пчела.
Ти разбирай, зелена, самодивска трева
и сълза от кокиче, и от извор вода.

Дъщеря, като казвам, ти разбирай небе
и крилата на птица... Бурно, синьо море.
Най-прекрасното чудо, в този ден, като ден
е да знам, че живея, аз във нея, тя в мен!

Керанка Иванова 

Веднъж се влюбих. Няма да повторя!
Аман от митове за истински мъже!
Налей ми нещо силно и пълни догоре,
а после може чашите да станат две.

Приличам ти на зла? Не съм такава!
Просто ми се пие тази нощ... Сама!
Душата ми е празна... от раздаване,
а сърцето ми... внезапно изтрезня.

Отдавна се отучих да съм доверчива.
Налей! Пресъхна чашата ми от вина.
На дъното щ ме поглежда срамежливо
един болезнен спомен... Любовта....

Сияна Георгиева 

От спомени сърцето бие лудо –
за младост, за любов и красота...
Навярно всеки спомен върши чудо,
докоснал гънките на паметта!

Във друго измерение минава
душата ми, щом в спомен разцъфти.
И там – дълбоко в нея - пак оставаш
като невинно цвете - само ти!

Очите ти, гласът ти, аромата
се връщат във настъпващия ден
и литнали на времето с крилата,
по пътя ме повеждат вдъхновен!

Но само ти във мене ще намираш
за своето вълшебство пристан тих,
а любовта ти вечно ще вибрира
с нетленни трели в моя чуден стих!

Симеон Ангелов 

Във снимки от нашето утре
нареждам копнежи в дъга
и нежно ги галя със кутре -
чертая "тогава" сега...

А фото-мечти-оригами
прегъвам: от фигурки - Свят.
По ръбове фино прибрани
се спускат фантазии с цвят.

На някой прозорец далечен
с дъха си рисуваш си мен
и в мисли за мен преоблечен
си бъдеще в днешния ден.

Силвия Такворян 

Отломки от невидима разруха
са думите, които пиша.
След тътен сетивата ми са глухи.
През точки на калинка дишам.
Неделя, пълна с пролет
и с люлякови аромати.
Животът ни отрежда роли
на влюбени, на непознати...

Олекваме с каквото ни е взето.
Природни някакви баланси.
Да имаше език сърцето,
да изговори болка, страсти...
А то мълчи, брои наум със мене
нещата, от които се отричам.
След всяка маргаритка съм спасена –
обича ме, обича ме, обича...

Селвер Алиева 

Ще се кача в случаен автобус
и ще замина -
все едно къде.
Достатъчно е да съм сам,
без планове за утре,
без помисъл за днес.
Ще се размия във тълпата.
Ще скучая,
ще си говоря с непознатите край мен -
за всичко, даже и за времето...
Ще пия бира с местния пияница
и ще мечтая между две наздравици,
ще помълча със хора като мен -
избягали от себе си.
Ще е спокойно...
Но някой ден ще се завърна -
пак във нищото.
И ще очаквам.
Следващия автобус...

Светосляв Георгиев 

 По Цветница не ми е цветно...
Дори очите ми са странен цвят.
Че всяко цвете мимолетно
пресича с дъх нетраен този свят.

По Връбница върбите плачат...
А хората венци от тях си вият.
Към църквите с надежда крачат,
греха си в клонките да скрият...

Ще стигне ли една неделя
и всичките цветя откъснати...
На Вярата си на предела,
Той просто не желае да възкръсне...

Димитър Никифоров