Когато сменя
агрегатното си състояние
и заваля
кротко и напоително,
настойчиво, барабанящо,
или поройно...
Когато съм дъжд
и се разпилявам по тротоара,
по пътя, в тревите,
по покривите, и криволича
без глас по стъклата...
Когато съм дъжд
и се пръсна на милиарди,
безброй капки,
отразили всичките ми
профили и анфаси...
Когато съм дъжд
и плъзнат свободно
на повърхността
като малки, големи
и всякакви охлюви,
и станат видими
като тръпки по кожата
всички мои грешки,
страхове, срамове,
провали и болки,
комплекси, слабости,
заблуди и истини...
Когато съм дъжд
и цялата се излея
над теб без остатък...
И когато утихна и спра
на лицето, ръцете,
устните и гърба ти,
когато съм дъжд...
Ти, който пееш
и танцуваш в дъжда,
захвърлил чадъра си,
събери ме в шепи
и полей с мен
най- тъжните цветя
в градината си;
извий ръцете си ,
с татуирана по тях дъга
над мен, и замълчи,
докато се стопявам
под двете слънца
в очите ти.

Стефка Петкова 

Ако не бях се сблъскал
с подли хора,
добрите нямаше да оценя.
Ако не беше мракът,
нямаше да имаме
понятие за светлина.
От враговете си,
от подлеците,
от озверените глупци
аз взех най-мъдрите уроци.

Благодаря ви,
подлеци!

Стефан Цанев 

Хлябът е втасал, пещта сгорещена.
На прага ми седна безмълвна нощта.
Посивяла, бездомна, от глад изтощена,
за залъче хляб подари ми луна.

Поканих я вътре - премръзнала, бледа,
налях и от ланшното вино за цвят.
Дори Богородица дълго я гледа,
а хлябът търкулна свещен аромат.

Сам Бог го разчупи, трапезата млъкна!
Молитвено тиха притихна жарта.
Нощта се нахрани, в жаравата бръкна
и пак си направи красива луна.

Стела Костова 

Цял ден се опитвам да бъда силна.
Да приличам на непоклатима скала,
на бик с навирени рога,
на лъвица, готова за скок.
Вечер, когато се прибера -
силата ми се изпарява
през комина.
Омекнала като памук,
чудя се как да скрия
сълзите на безсилието.

Станка Парушева 

Не ме докосвай повече, любими!
Не ме зови с предишната ни страст!
Каквото и да сторим, неотменна е
на времето безмилостната власт.

С пътеки звездни ти не ме увличай...
Ах, пак си весел, ала ми е жал!
В неведоми пространства се оплетохме
и все по-често мисля за кинжал.

Недей разбужда дните ми прегракнали
и нощите ми къси пощади...
Не ме преследвай с Юдово проклятие:
дори и да те моля, си иди!

Ненужни са вълшебните ни бягства –
изгубихме в играта на белот.
Дамоклев меч: въже или разпятие?
По дяволите, искам нов живот!

Спаска Попова