Върни ми онова красиво вчера,
когато те открих, без да те търся.
Сега те няма тук, а аз треперя,
и болката е яростно–разтърсваща.

Върни ми първата вълшебна бяла Коледа,
отрупана с магически звезди.
Изпий до дъно пак сълзите ми отронени,
върни и блясъка във моите очи.

Върни ми и онази нощ – мечтаната,
която се превърна във изгаряне.
Феерия от страсти и желания,
когато, че обичаме повтаряхме.

Върни ми... Не, не връщай нищо минало!
Ела отново, нека утре да те има.
Стопли с целувка устните изстинали,
кажи ми само: „Ето ме, любима”...

Люба Георева 

Душата ми се учи да обича –
минута след минута се терзае
и непрестанно мъчи се да тича
по стълбата нагоре – към Безкрая.

Във този свят, дошла да се събуди,
се спъва в песъчинките по пътя –
илюзия за светлото начало,
оставащо от крехките ни стъпки.

И ние – тъй самотни пилигрими
на думите – белязани със вечност,
се лутаме в копнежите гримирани.
Омразата ни мъчи, но е преходна.

Душата ми копнее да обича –
минута след минута. А във мене
безстрастието гледа как изтича
на земния ми път летоброенето.

Лина Борджиева 

А аз ще те посрещна с отворени очи.
Ще те прегърна в унес, занемяла...
Ще те притисна силно, да не проличи
доколко болката със мене се е сляла.

И после ще те пусна да си идеш.
По теб ще пратя тайно мисълта ми -
и друг път да поискаш да ме видиш...
Аз знам, ти пак ще дойдеш във съня ми.

Ако можех този свят да пренапиша,
щях да върна синята му риза;
да захвърля черните като излишни,
във които само буря влиза.

Ако можех този свят да преобърна,
щях отново да накарам слепи
да прогледнат в тъмното и се отвърнат
от излишно тъжните куплети.

Ако можех някак този свят отново
чист да го напиша и без болка,
ще заключа смело всяко мое слово,
без да питам за цената - Колко?...

Ако можех този свят на беловата
да изтрия всичките му грешки,
щях уверено да крача по-нататък.
Но ... не е във възможностите ми човешки!

Лили Чолакова 

Животът ни е просто изречение
и винаги започва с подлог “Аз”.
Пристигайки от друго измерение,
крещим претенциозно, с искащ глас.

А после следва някакво сказуемо.
Дали глаголно или именно,
това е толкова непредсказуемо!
Не е зависимо от името,

а от поредицата обстоятелства.
Понякога ни изненадват, знам.
Ала предателство или приятелство -
това наистина избираш сам.

Накрая няма никакво значение
дали ще имаш или нямаш глас.
Едно съвсем ненужно допълнение
остава там от оня подлог “аз”.

Лалка Павлова 

Когато между костите живеят
любови, стари колкото планета,
в очите ти объркано се смеят
рози, слънчогледи и лалета,
превърнати в един единствен цвят,
обагрил прашна кошница със спомени;
в един единствен смесен аромат
на сол, от кладенци отронена.
Когато между устните умират
любови, стари като тухли,
ята горещи птици се събират -
Южнякът хладно ги издухва
като цвета на преполятото мушкато,
като листата, паднали от ореха,
щом не е нужна сянка на гората,
а ти намяташ все по-тежка дреха.
Когато между нощите остават
любови, стари като истини,
пътеките в моретата се давят,
а казват, че Луната е единствена.
Земята също е единствена. И пита
защо поглеждаш другите планети.
Земята често я болят без сън очите
да гледа как еднакво спим и светим.

Кристина Станкова 

Не... не страдай ти, мое сърце,
за приятели подли, продажни,
тях животът отдавна прокле,
... туй неща са така... маловажни.

Не... не страдай ти, мое сърце,
за фалшивите свои любови,
днес разбърках последно тесте,
пак ще срещнем... предателства нови.

Не, не страдай!!! НАПУК ПРЕБЪДИ...
свойта вярност докрай им доказвай
и за всичко отново прости...
със добро и любов ги наказвай!!!

Красимира Касабова 

Да ти разказвам колко ми е трудно,
задъхано да измълчавам липси,
докато те очаквам да се сбъднеш.
А в мен едно човече доверчиво,
със неговите смели въпросителни
(за принца, и за розите в пустинята),
по дяволите праща всяка мнителност.
И все му е едно за всички улики,
за пътят на добрите намерения.
Стъпва през просото. Между думите.
( понеже е от друго измерение).
Крачетата му радостно тактуват,
докато си танцува във душата ми.
То пее с глас. И никак не умува,
какво ли е останало за казване.
На него да те чака му е лесно
защото знае само да обича.
Да си припява неговата песен,
която е единствена причина
да замълча, когато ми се струва,
че аз на тебе няма ти липсвам.
И затова стоя. И чакам чудо.
Но обещах, че няма да ти пиша.

Бистра Малинова 

Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.

Не мога да искам, когато те имам,
не мога да давам, когато те няма,
ръцете ми парещи ласки заливат,
в сърцето ми хаос от странни желания.

Не мога да спя, когато си с мене,
не мога да чувствам, когато те няма,
в душата ми спряло е цялото време,
сърцето живее живот взет на заем.

Не мога... и думите вече не стигат,
изписах мастилото, свърши листа.
Сега накъде (сърцето ми пита)...
Да знаех... направила бих чудеса...

Биляна Битолска 

Аз съм дъждовният мъж
и разнежвам очите ти,
и съм капчици дъжд,
и съм мъж от мечтите ти.

И шептя ти слова
разлюляли краката ти,
аз съм просто дъжда,
и съм цвят от дъгата ти.

Аз съм дъждовният мъж
и блаженство за дланите,
и мечтая на глас,
и съм дъжд от желаните.

И съм с дъх на цветя,
и съм стон по паважите,
и любовно летя
тук, навред, по етажите,

да те търся от страст
за да видя очите ти,
щом те няма при мен
да ти кажа - обичам те!

Аз съм дъждовния мъж,
и съм сладост по устните,
и се случвам веднъж,
щом ме викнеш - почувствай ме.

И съм нежен порой
нацелувал косите ти,
аз съм дъжд и съм твой.
И съм мъж от мечтите ти!

Красимир Трифонов 

Не си - рече майка ми - сине, работен.
Та твойте връстници са вече стопани,
пари си направиха, трупат имоти,
След тебе, кажи ми, какво ще остане?
И аз ѝ разказах за моите нощи, в които
осъмвам над думите, техния смисъл да схвана,
че както слепеца лицето любимо опипва,
душата човешка във стихове искам да хвана.
Но тя ме помилва със длани корави -
от моите доводи нищо пред тях не остана.
Със гола заплата децата си как ще изхраниш
и две ли деца ще си имате само?
Ще можеш ли къща за Сашо да купиш?
Ще трябва чеиз за Невена, щом стане голяма.
А ти се изтягаш сред книгите, сякаш си гущер -
животът е нива, не някаква горска поляна.
И уж се научих, и думите вече владея,
и тя се опитваше в мойте надежди да вникне,
но рече накрая: На бял кон - бял вятър те вее...
Мълчах, а ми идеше целия свят да надвикам.

Кольо Александров 

Двадесет години с теб вървя
по нетъпкани от другите пътеки.
Бях любимата за теб жена,
ти – мой рицар в бляскави доспехи.

Бе любов! И още пеем в тон.
Още във очите ти надничам -
виждам се – хлапачката с бретон,
как неистово към тебе тичам.

Как ме хващаш нежно за ръка,
как целуваш устните ми страстно.
И завърташ мене, и света
във прегръдка шеметно прекрасна.

После всичко e като насън:
дом, дете, успехи, неуспехи,
блянове, мечти, копнежи, звън
на чаши, сълзи, гняв, утехи...

Преживяхме толкова неща...
Аз все още силно те привличам.
Ти си още рицарят в нощта,
към когото винаги ще тичам.

Керанка Иванова 

Говориш ми колко зает си.
"В момента! Сега! Непременно!
Задачи... Отчети... Съвети...
И всички те - първостепенни.
Главата ти просто се пръска
от толкова много задачи!
И тичаш, разпънат на кръста,
от утрото ранно до здрача.

Да-а, вярвам ти. Даже разбирам,
че всичко е тъй неотложо.
Не смея дори да попитам:
Нима е съвсем невъзможно
да спреш и до мен да се сгрееш.
И грижите в миг да изчезнат?
Повярвай ми, всеки копнее
за ласка и мъничко нежност,
за топла целувка във мрака
/не зная дали са потребни/.
Тъй дълго ги пазих за някой!
Сега ги дарявам на тебе.

Вземи ги! Не питай защо са!
И знай, по задачи пак тръгнал,
спокойствие в шепи аз нося
и...
чакам на другия ъгъл.

Бианка Габровска