Здравей и днес, госпожице Тъга!
Отново идваш ми на гости?
Ревнуваш ме от мойта самота
или пък наминаваш просто?

При мен се чувстваш като у дома.
Присядаш тихо в някой ъгъл.
Знам, не обичаш ярка светлина –
за тебе никога не съм се лъгал...

Отдавна знам, че влюбена си в мен
и упорито ме задиряш...
Надежда дава ти, че съм ерген
и страх ме е да те отсвиря?...

На чаша вино само сме били,
какво ли друго да се случи?...
Безкраен низ са тъжните ми дни...
А събеседник аз съм скучен...

Ще те помоля – вече си върви!
Че уморих се да тъгувам...
Предчувствам го - през планини, гори,
най-сетне Тя към мен пътува!...

Ще я посрещна като най-скъп гост,
на масата ще сложа вино...
И в нейна чест ще вдигна скромен тост:
„Добре дошла при мен, любима!...”

ringo 

Точно днес, точно там ще застана -
по средата на главната улица,
ще разровя асфалта с ръката си,
ще засея два реда люляци,
ще разгоня зяпачите с камъни -
да останат единствено лудите,
за да будят задрямали пламъци
със очите си - кротко безумните.
Ти ще минеш по главната улица
по средата, през моя шпалир,
от цъфнали, дъхави люляци
и изгарящи луди очи.
Аз ще бъда накрая на пътя ти,
ще съм влюбен във всяка от крачките.
Точно както говорят мъдрите -
"всяко влюбване носи щастие".

novakov 

Не ме намираш, а така съм близо...
Зад сивото на твоето небе,
в яката на любимата ти риза,
по ръбчето на чашата с кафе,
под меката завивка на съня ти,
над облаци от страх и суети,
отвъд върха на плътните прегради,
сред всичките ти бури и мъгли.

Не ме намираш, а така съм близо...
Рисувам под краката ти следи.
По устните ти шепна всяка вечер,
че щипка обич само ни дели.

jade_alex 

Вчера си тръгна.
Както винаги - завинаги.
Щом така си решила - Добре!
Небето помръкна.
Душата се срина,
но сърцето не спира, не ще.

Опитвах да бъда
напук безпристрастен.
Без карти прикрити в ръкава.
В играта нечестна,
все честният плаче,
а после вините прощава.

И тъй до безкрай,
до последния вопъл.
Изтощен в енергийна война,
те изпратих до прага
и въздъхнах дълбоко,
уморен от безчестна игра.

Затворих след теб.
Запалих цигара.
Дишах дълго свободния дим.
Ти си тръгна - Добре!
Щом така си желала...
Предпочитам
реалност без грим.

Но остава въпрос.
Цяла нощ ще гадая.
Ако утре, ей тъй, на шега,
на вратата почукаш,
аз дали ще отворя
и ще кажа отново... Ела!?

Камен Илиев 

До бездъх ме боли. Не престава.
Няма лек срещу тази тъга.
Ще ме стоплиш ли с полъх-жарава?
Имам нужда от него сега.
Колко студ изтърпях. И обида.
Колко тихи, горещи сълзи...
Все прошепвах на болката: "Стига!",
но сърцето не спря да кърви.
Ти ще бъдеш един срещу всички,
точно както се борих и аз.
Ще обичаш, ще бъдеш обичан...
Ще разменяш години за час.
Ще даряваш любов и утеха...
Ще ти връщат с усмивка добра
къс доверие - скъсана дреха
и заострена сабя в гърба.
До бездъх ще боли. Без да спира.
И без лек срещу тази тъга.
Вместо тънка и хладна рапира,
аз дарявам ти топла ръка.
Да се борим - дуел срещу всички.
Ти до мене, до тебе пък аз.
Във борбата за силно обичане
до последния сигурен час.

imperfect 

Да си честита днес! Да си честита!
Днес слънцето за тебе само свети!
Луната дирижира, а звездите
подемат в хор със своите планети
тържествен химн! Кометите прелитат,
проблясват метеорни звездопади,
галактики ръце в прегръдка вплитат,
изгрели на небесната естрада!
Светът ти се усмихва! Аплодира!
Денят е твой! Нощта е твоя също!
А аз сега за теб в едно ги сбирам -
луна, звезди, небе – и ги превръщам
във скромен дар, но идващ от сърцето -
във песен за рождения ти ден!
Мелодията идва от небето,
а текстът... Нека той да е от мен!

heartfelt
 

Бивши небета по никое време кървят.
И аз криволича към своя залез по пладне.
Късните съвести - вече не искат да спят -
искат да гледат ще стана... или ще падна...
Добре е, че спиш - трябва да бъда сама -
така се разказвам, не просто ти гладя ризите...
А в огледалото - помътнялата синева
съвсем се избистря, защото си... толкова близо...
Защото е първият, но и последният ден
да те обичам. И птиците имат причина
да са объркани. И се прицелват в мен.
И пикират в очите ми - сякаш са им родина...
Сякаш се връщат по уморения път,
с бели крила - от чужди нощи осаждени...
Само не зная... за да живеят или... да умрат.

Ще почакам да се събудиш, за да ми кажеш.

Камелия Кондова 

Махни се от живота ми - сега!
Без мен върви по звездните пътеки!
Превръщай друга в слънчева дъга!
Без тебе ми е хубаво... и леко.

Търси със друга вечната любов!
На мене ми е все едно... Търси я...
Не си очаквал този "апостроф" -
не искам аз и ти да бъдем НИЕ.

Недей разбива женските сърца!
От мен недей ги кара да ревнуват.
Отдавна знам, че си със две лица
и като мъж - не ме интересуваш.

Сам се издигаш на пиедестал,
във себе си единствено си влюбен,
за тебе просто... просто ми е жал,
та ти живееш сякаш в свят безлюден.

Не можеш с думи да ме заблудиш,
дори да си на словото ваятел!
Не можеш точно мен да покориш -
изтрих те от сърцето си, "приятел"!

кadife