Бяла риза, черен панталон,
до блясък лъснати обувки,
нощта ухае на шансон,
жасмин и хиляди целувки.

Отнесен с вихъра олтар,
играя Скарлет отривисто,
не знае отдих твоят чар,
по лична карта си - Мефисто.

И филмът става черно-бял,
а страстите позеленяват
и няма никой оцелял
в изповедалнята на Ада.

valia1771 

А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...

... и сенките политат като птици,
но в лунната прегръдка омотани
притварят с вдъхновение зеници
и лягат вън, по росните поляни...

Звездите срамежливо се спотайват –
бледнеещи пред лунната магия.
В безлунни нощи толкова омайни,
сега се губят в нейната стихия!...

... А стига в теб искра́та да е жива
и млада о́ще да ти е Душата –
в такава нощ мечтаеш, не заспиваш,
взел: нежност и тъга от Светлината!...

Коста Качев 

Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.

Гневим Христа с молитвите си дръзки,
забравили какво е покаяние.
Разкъсваме свещени, стари връзки,
обричайки кръвта си на страдание

и грешките си в пазвите люлеем.
Прокудили вината, кротко спим.
А щом кръвта от срам поруменее,
в най-светли нощи вещици ловим.

Убиваме ги - с погледи и с думи.
Кладем огньове, нижем кръст до кръст
и пием от кръвта им, неразумни,
че пак до тях ще легнем в тая пръст.

Днес вещиците не горят на клада! -
Щом болка ги застигне, вместо мъст
те плюят на света и, вечно млади,
за сбогом му показват среден пръст!

Кети Рашева 

Боя се, че съм стигнала предел,
а зад предела няма пътни знаци,
които да подсказват по-далечна цел
и да намигат със зелено по симпатия.

Но махвам с длан. Какво, кога и накъде
са някакви въпроси без значение.
В секундите, в потракващите часове
е истината... И човешките съмнения.

И всяка бариера, зад която има път,
примамващ да надскоча себе си и нея
е всъщност моят страх. Страхът,
че за предели липсват панацеи.

И без рецепта го живея тоз живот,
понеже за животи не изписват.
А бариерите са просто съпровод,
без който пътят по-натам ще липсва.

ulianka 

Ще излъжа себе си,
че не страдам
и... сама ще си повярвам.
Малките и големи вази
ще отрупам с цветя -
напук на злото.
От небето ще рукне дъжд
от злато измислено -
да полее заболелите ми мисли,
да не би да ръждясат от скръб.
Ще проскърца вратата
на разума.
Трябва да я залостя -
да не ме връхлетят
като хала
неканени гости,
да не изхвърлят от мен
вярата,
скътана за дългия ми път.
Тогава злото, като прегърбена старица,
потропвайки уморено с бастун,
ще се върне обратно!

Катя Николова 

Нещо истински хубаво,
нещо истински тъжно
тази вечер премина през мен.
Като приказка сбъднато.
Като болка измислено.
Като Моцартов реквием.

То се стича през шепите.
То, превърнато в шепот,
гъделичка душата с перце.
Неприлично облечено
поетично съблече
целомъдрените стихове.

По космически тайнствено
и по смисъл божествено
ще остави небесни следи.
После най-неочаквано
лунен вятър ще яхне
и в безкрайното ще се стопи.

templier 

Безсмъртна съм, щом сутрин виждам -
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...

Приятелю, когато си до мене
и заедно танцуваме живота,
то щастието не е самоцел,
а просто вярната посока.

Безсмъртна съм, когато съм летяща,
(чувствителна - подобно жрица)
с криле, които ти ми даваш,
и с моята душа на птица...

sisidara