Ако светът осъмне без огради -
по дявола ги прати до една!
А след това и гладните нахрани.
Ако зачеркне думата „война”.
И всички страхове, ако изчезнат -
направо като преспи се стопят,
а хората в очите се погледнат
и без да се познават изрекат:
Успешен ден за теб, добри човече!
Ако светът посоката смени
Повярвайте, ще стигнем надалече!
Ще сме готови! И ще полетим...

Людмила Билярска 

Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две-три думи, които си струват.
Късче вяра, в нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И пази ги, топло и нежно,
до когато вървиш по Земята.

Любов Алипиева 

Научих се да плача без сълзи
и да говоря с поглед – не със думи,
да виждам със затворени очи,
сама да страдам в тихата си лудост.

Научих се да бъда просто жива:
не че живея - само съществувам!
Да лъжа всички колко съм щастлива,
на безразлична все да се преструвам.

Научих да се смея без причина,
да бъда клоун в личната си драма.
Отдавна всички чувства си заминаха:
сега съм бездна - тъмна и голяма.

Научих се дори без теб да дишам,
да стена даже и без звук, уви:
Не мога само да не те обичам,
а ако можеш - ти ме научи!

Люба Георева 

Различни думи има за Безсмъртие.
Една-единствена е думичката Смърт.
Страхливецът умира много пъти...
Ако не те е страх - един-единствен път...

Сега в очакване на вест непоправима
приемайте, че също съм готов
да се сбогуваме край свещ и глътка вино
за първи и единствен път - с Любов!

Лозан Такев 

От миналото днес отпивам
горчива глътка на раздяла.
Секундите дори препират,
душата ми е снежнобяла.

От всяко вдишване боли ме,
със всеки изгрев се прераждам.
Довчера шепнех твойто име
и утолявах всяка жажда.

Сега сме двама непознати
и всеки своя път поема.
В живота няма нищо гратис
и всеки нещо ти отнема!

Лилия Гюлева 

Свиквам да си седя в самота.
Не облегната, не разположена
в едно от ония шведски кресла
от еленова кожа,
не удобно, а на твърд стол.
Прост като сол.
По селски корав.
И гърбът ми е прав.
И дъхът ми е здрав.
Седя в самота.
Строго избирам
своите гости редки.
Взирам се, анализирам.
Анализирайки, им намирам
много дефекти.
И седя в самота
като на кула,
като нащрек.
Оскърбена.
Заключена като кръг.
Като нула.
Самотен човек,
наострен като готическа катедрала,
каквато веднъж видях
строга, черна, над една пролет бяла
в един шведски град.
Тая готика
не е моят стил, като охтика
тоя северен стил
ме е запил.
Аз обичам славянската древност.
Да се измие на прага котката,
предвещавайки гости предани.
И да сложа с гостоприемна щедрост
трапеза - три реда,
черно вино, отгоре пяла пяна
като перушинка на гълъбче
и да чуя речи - отмяна
на грижи - въглени.
Да потреперят сто ножа, забити
в дървото, до хляба.
Сто витяза да скочат в моя защита:
би трябвало.

Лиана Даскалова 

Сезоните, екстремните пунически сезони,
воюват за съдбата си и времето се рони,
разядено от кариес. Заложената миза
със съхнещата си ръка сърцето ми прониза.

И се загуби слънцето. Изригването стихна,
но дълго още в мен димя верижният му вихър.
И се видях безпомощен в помръкналата бездна,
в която идех да създам живот, за да изчезна.

Сезоните и мъдростта не са тълковен речник,
а оня повей на смъртта и на самата вечност.
Оная звездна тайнопис, от нас неосъзната,
с гласа на бухала в нощта, с гнева на кръговрата.

Александър Бандеров