Приеми ме, земя, до гърдите си горестни,
а южнякът над мене да вейне с крило!...
Аз се връщам при тебе, разяждан от болести,
с одимена душа, с нажежено чело.

Аз се връщам при тебе. Закони неписани
има още в живота гръмлив, бързотек.
Аз съм болен, объркан. В очите ми слисани
се разхожда в скафандър космичният век.

Разболях се от нерви и атомни стресове,
във кръвта ми се носят петролни петна.
И безсилни са всички мъдри професори -
тишина ми е нужна сега, тишина!

Но разбит е денят ми на яростни мигове
и от тях не остава за теб ни един.
И сънувам поля, небеса чучулигови,
пеперуди и слънце, синчец и пелин...

Приласкай ме, земя, до гърдите си пламенни,
на челото ми мургава длан постави!
Разтопи във сърцето ми лунните камъни,
излекувай ме, майко, с целебни треви!

Друго нищо не искам: зелено мълчание
и южнякът край мене да свири с листо...
Колко просто и колко невинно желание,
ала зная, че най-безнадеждно е то!

Стойчо Стойчев 

Пиши ми sms след два, след път,
след три, след четири – пет и половина.
Пиши кога си станал – преди сън,
пиши ми кой си срещнал и подминал.
Пиши ми щом поемеш сутрин дъх,
на следващото вдишване – на обед.
Пиши за времето, за дъждовете, за мига,
за миналото, бъдещето, спомените.
Пиши ми sms на кръгъл час,
след пет минути, после и половина,
не спирай да ми пишеш всеки път,
когато някъде без мен заспиваш.
Когато от умора те боли
и нещо във душата те тревожи.
Пиши ми, за да зная, че и ти,
без мене да заспиш в света не можеш.

Стефка Стефанова 

Днес гълъбите бавно отлетяха
от тихия площад на съвестта ми.
И сигурно ще я превърна в стряха -
дано да мога пак да ги примамя.

Или самата аз ще стана гълъб -
ще кацна на перваза на стиха си.
Дано не чакам много, много дълго
до него да се върнеш във съня си.

На някой може би ще ти приличам -
оставяй ми усмивка на трошици.
Аз зная, че така ще ме обичаш -
единствено ако остана птица...

Елена Денева-Трифонова 

Морето запрята вълните,
прилични на скъпа подплата.
И хладно е там, на открито,
където все още те чакам.

Прелитаха чайки и гларуси
и стръвно изгребваха синьото.
Брегът побеля. И от старост
забрави очите си в мидите.

Помниш ли пръстена, дето
остави на прага пред къщи?
Сега, на брега на морето,
неносен и ням - ти го връщам.

На плажа не падат комети.
Два напукани стари рапана
шептят младостта на морето,
дето вече отдавна я няма.

Елена Биларева 

Градът изглежда по-красив при дъжд,
рисуват капките старинни акварели
и галят чисти линии от туш
очите, от възторзи онемели.

Реката в низината шумоли
и към морето бяло приближава.
Накацали по стръмните скали,
рисуваните къщи оживяват.

В такова време могат да летят
с криле от чисто, стародавно злато
и пак на хълма да се закрепят
в дворовете с бръшляни и мушкато.

И млад, и древен е градът при дъжд,
когато капките в античния театър
събудят вековете изведнъж
и в древно представление ни пратят.

Стефка Стаматова