Имам лудост за пет-шест живота
и чудесно се справям със риска.
Ще нагазиш, внимавай, в дълбокото,
после няма не мога, не искам...

Днес съм кротка, усмихвам се - ето!
Но да знаеш, съм страшно заразна.
Ще попаднеш на място, където
е на макс всичко, не полупразно.

Провокираш ме смело и дръзко
(под секрет - в мене хищникът мърка).
И реша ли сърцето ти мъжко
да открадна, не, няма измъкване.

Правила ли? Не спазвам такива!
Във живота сърфирам си бясно.
Имам вече причини стотина,
изгорял си, май... кратко и ясно.

Жанет Велкова  

В тази нощ се изля резеда
и сънят е във тайник залостен.
Не е нощ като нощ, а Съдба -
сам Животът ми е на гости.

Ставам пъргаво, с кана в ръка
и споделям горчивото вино.
Колко дълго насам е вървял
и несигурен път е изминал,

за да седне на масата с мен
и добър да остане докрая.
И отричан. Руган. Огорчен
да насели самотната стая.

А минутите - гроздове зрели
бавно капят в очакване тръпно.
Ще остане ли в свойте предели,
или диво прогонен ще тръгне.

Емилия Николова 

Все чакам недобрата среща...
И недобрата новина...
Все по-нарядко аз усещам
в кръвта си смях и светлина.

Навярно всичко е законно –
по устава на възрастта –
та заедно с младостта преклонна
ми идват мисли за смъртта.

Все по-често съм навъсен,
изопнат – струна!, уморен...
Дано, когато тя се скъса,
удари само мен!

Емил Симеонов 

Блеснаха в очите ми искри,
плисна се вълна и ме обгърна,
в своите обятия ме скри,
в спомените изведнъж ме върна...

Върнах се в годините назад...
Пак облякох старите си дрешки!
И открих пак родния си град,
синята тетрадка, пълна с грешки!

Спомних си, че някъде прибрах
скъсаните дънки от простора
и каква лудетина с тях бях,
всъщност бях лудетина до скоро!

Спомних си за хиляди белѝ
вечните любови и раздели,
хора, за които ме боли,
чувства безвъзвратно отлетели...

Сменяха се образи пред мен,
в миналото все едно пътувах...
Сепнах се от този воден плен,
спомних си за тебе и изплувах...

Елка Тодорова 

Морето има сини брегове,
солена кръв, медузи и делфини,
и може да ме милва с часове,
защото ме обича без причина.

Познава и потопа, и смъртта,
поглъщало е пясъци и жлъчка,
но чайки от ръцете му летят,
а слънцето го следва неотлъчно.

Най-хубавите приказки реди –
от приливи и отливи на хора
и може всеки смях да приюти,
когато следсезонно го затворят.

Тогава става гъсто – като мед
и мога по брадата му да тръгна,
и само някой гларус късоглед
очите си след мене ще окръгли.

Когато стигна края на света,
с делфините ще мога да говоря,
а миг преди със тях да полетя,
ще знам, че съм обичала и хората.

Цвета Иванова