Тая любов бе като вино,
тъмно, пенливо, тежко, горчиво.
Тая любов бе като огън,
пламнал от въгленче топло и живо.

Тая любов бе като топъл
пролетен дъжд завалял над полето.
Бе като скъп диамант скътан,
нейде в дъното на сърцето.

Тая любов вино и вятър,
приказка, песен, сняг и жарава,
светла, единствена вярвайте, вярвайте...
Преди да умре тя беше такава!

Иванка Миклович 

Не те измислих -
ти нахълта в мен,
такъв, какъвто
вече те познавах,
светът ми бе
грижливо подреден,
а ти разхвърли всичко
... без пощада.
Не те измислих,
но копнях за теб,
не те дочаках,
мислих, че те няма,
сега живея
в неизвестен ден,
за утре -
нямам никаква представа...

Яна Вълчева 

Боли, но не остава белег
от ласката недълготрайна...
– Какво е любовта? –
ме питаш.
И аз ти казвам:
– Риск и тайна.

Защото риск и тайна има
в началото на всяка драма...
И аз ти казвам:
– Тиха дума,
която знаем само двама.

Несправедливо е навярно,
че глъхне в грижи и покруси
това, което с плахи устни
ще изговорим помежду си.

Под леко паяжинно слънце,
върху тревясали пътеки
се къса тънкото му ехо –
невъзвратимо и навеки.

В далечни шумове заслушан,
мълчи загадъчно всемира...
И въздухът е пълен с думи,
които никой не разбира.

Иван Николов 

Не е нужно да имаш очи,
за да виждаш истината.
Не е нужно да имаш уши,
за да чуеш „Обичам те”.

Не е нужно да имаш мускули,
за да разбиваш граници.
Не е нужно да имаш визия,
за да печелиш приятели.

Не е нужно да имаш нозе,
за да идеш навсякъде.
Не е нужно да имаш ръце,
за да даваш от себе си.

Трябва само да имаш сърце...

Яким Дянков 

Кой пръв те е нарекъл кът от Рая,
навярно влюбен като мен е бил -
това аз никога не съм го крил:
Обичам те! Сега! И винаги! До края!
Обичам твойте пролети и зими,
и есените твои, и лета -
сред хилядите хубости в света
не срещнах други, като теб любими.
И щом безродник те петни, или
подлец над твойта болка се надсмива,
обичам те в съдбата ти горчива,
а повече - когато те боли!

Иван Карадачки 

Врабчетата си търсеха подслон
трохи растяха днес на тротоара
луната – брошчица на стар балкон –
най-жълта точица на светофара.
Така си търся думите, като врабче
защипани със щипки за светлика,
а как ще чуя дребното врабче
с човешки глас ако извика?
Но те мълчат. По човките – рубин.
Две гроздови зърна денят търкаля.
Източвам се. Аз дим съм от комин.
Едно врабче душата ми разкаля.

Юлияна Атанасова 

Ако някой срещне някой
в цъфнала ръж...
Р. Бърнс

С томче стихове чудни и китара в ръка
пак във детството луди, както Джени в ръжта
ще се върнем отново за минутка дори
и над нас като спомен летен дъжд ще вали.
Затова са ни нужни в този трепетен час
ветровете ни южни и платната във нас
със фрегатата славна да потеглим веднъж
към надеждата бяла в тази цъфнала ръж.
Непонятни за бога, без пресметната жал
със душата – тревога и сърцето – кинжал
самота ни притиска, скрита в малко тъга
и се носим със риска на живота – съдба.
И по стръмния хребет – на годините знак
се завръщаме с трепет – и във детството пак
със целувка гореща посред летния дъжд
вечно някой ни среща в разцъфтялата ръж.

Иван Бобев 

Безкрайно в самотата си плета,
кроя си локви, шия си обувки
и чистя... Само спомени мета
след нашите изстинали целувки.

Откакто ме остави, си крада -
въздишките, в самото им начало.
Не моите! Онези - на снега.
След черното постели само бяло.

От него си кроя едно пано,
за себе си СВЕТА да избродирам,
усещам, че на кръглото платно
очите ти в душата ми се взират.

Юлиана Исева
 

Аз съм в Нищото - бяло оградено в стени.
Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
Малка пауза, ноти, между звук - тишина.
Низ безкраен с въпроси за живот след смъртта.
За живот във оная непонятна любов,
безопасна, неясна като вихър суров.
За спокойната, тиха самота - пълнота,
неизменна, пълзяща и последна жена.
Скрила с погледи шала на огромния ден.
Съществуваща цяла вътре някъде в мен.

Ивайло Цанов 

Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа.

Попивам тихо неговия поглед
и тръгвам да те търся по земята,
а вечерта, щастлива и доволна,
ме гали и ме води за ръката.

Край мен танцуват дъжд и блясък,
докосват топлото ми тяло.
И всичко в мене е кристално ясно
и пак съм истинска, и цяла.

Аз търсих дълго свойта половина
и те намерих! Късно и случайно!
Ще те докосна и ще те подмина!
И ще сънувам невъзможната си тайна...

Доволна, че небето ме прегърна
с прекрасен сън и щедър благослов,
животът в тялото ми се завърна
със красотата на една любов.

Цвети Пеева