За да вляза в твоето сърце
трябва ли
да ти направя рана,
та в едно с кръвта
да изтече
твоето безизразно мълчание?

Трябва ли да пробода
като кинжал,
като счупено вълшебно огледало,
с липсата,
която пожела,
с болката,
която продължава?

Или
да влетя като куршум,
като гръм,
като светкавица по пладне
и внезапно
будният ти ум
да изпита непосилна жажда?

Трябва ли във теб да прогоря
дупки от тъга
и безнадеждност
и с изпепеляващи слова
да дълбая
късчетата нежност?

Цял си и ненаранен.
Нетъжен.

И дори поиска да остана.

Ала трябва спешно да превържа
няколко отворили се рани...

Маргарита Зидарова 

И пак Земята ще се чисти,
ще се отърсва от греха,
ще ни спохождат мрачни мисли,
за „ Интересни времена ”.

И ще изровим стари пушки,
останали от прежната война,
„Армагедон” ще се извърши,
и цветен пак ще е Света.

А щом лицата си умием,
с ръка пригладим белите коси,
умората от битката ще скрием.
Какво пък ! Свърши се! Нали!

За всекиго от нас ще има,
в награда – мъничка сълза,
в очите на жена любима,
теб вярно чакала е тя.

Христо Паничаров 

Всички влюбени малко са слепи,
а пък аз съм живял в тъмнина.
Та не е ли трагична нелепост
да обичаш невярна жена?

Днес по блясъка в твойте зеници
аз след толкова дни проумях:
най е страшно да любиш светица,
дето тайно живее във грях.

Максим Асенов 

От колко ли време вълните
налитат на морския бряг
и колко ли пъти разбити
се връщат и втурват се пак.

От сините морски простори
подгонил ги вятърът с вой -
те сякаш със сушата спорят
и сякаш са вечно в двубой.

А все тъй брегът несломен е
от вечния плясък и рев
и бляска, и свети пред мене
обсипан със дребен седеф.

Христо Гоневски 

Любовта се доказва с години
и когато във страст не гори!
Без да търси заслуги, причини,
цял живот се доказва дори...

Не поставя условия разни
и признателност даже не ще!
С мойте болки е цялата в рани,
с мойта радост - щастливо дете...

Не брои тя, когато прощава,
просто гледа напред с благослов!
В саможертва докрай се раздава...
Как ли иначе ще е любов!?

В този свят на лъжа и измама,
на страдание, лудост и грях
някой никога, никога няма
да си тръгне от мене, разбрах!

Христина Радомирова 

Затвори си очите!
Затвори ги и двете!
В тях се крият
огромни
замайващи
бездни...
И е страшно,
загубила власт
над нозете си,
да усещам
как тръгвам към тях
и...
изчезвам.

Людмила Исаева 

В горещия ден, на един светофар
видях я - тя беше безумно красива...
Не просто жена, а един божи дар,
с очи и със външност, която убива...

В горещия ден онемях от... тъга.
Припомних си всичките мои любови...
Една по една... И отпуснах снага.
Дали бях готов да се влюбя отново ?
В горещия ден, на един светофар
тя тръгна към мен... Тя пресичаше само...
Безумно смутен, на един тротоар,
дори не помръднах и гледах я нямо...
И тя ме видя!... До мене се спря,
погледна ме тъжно, усмихна се плахо
и прошепна: "Недей!..." Докато разбера,
нея вече я нямаше... Бе изчезнала някъде...
В горещия ден, на един светофар
я видях, но не зная дали беше истина...
Всъщност всяка жена е един божи дар...
Но мъжете - глупаците,
нови дарове искаме...

Любомир Чернев 

Ти днес дойде, от времето изплува
на спомен от созополски вълни.
Когато остарея, ще сънувам
море и чайка, пейка, аз и ти...

С докосването дръзко нарисува
звезди и слънце в моето небе.
Когато остарея, ще тъгувам
по ласките на твоите ръце.

Откраднат мрак, прошепнат тихо вятър
и нарове, разпукани на две.
Когато остарея, във дъгата
ще запечатам твоето лице.

Изгарящи желания и думи
завързах във торбичка тишина.
Когато остарея, в някой юни,
ще заплатя за своята вина.

Любка Славова 

Дори тъгата е убийствено красива
със своите разплакани очи,
усещаш я туптящо-страстно жива
с блестящо-нежни сребърни сълзи.

В тъгата има огнени отблясъци,
прикрити зад небрежна меланхолия,
стаени вопли, стонове и крясъци -
неопозната дива територия.

Тъгата е като художник дързък,
напипал пулс във своята творба,
рисуващ по лицето горски бързеи,
превръщаш ги в бушуваща река.

Като стихия мощна е тъгата,
необуздана, несломима, непокорна,
откраднала покоя на душата,
оставила сърцето безпризорно.

Една сълза отронена се спуска,
превръща се в лавина и повлича ме,
в порой от бесни, бурни, ярки чувства:
Здравей, тъга, аз твоя съм - обичам те!

Люба Георева 

Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихреният ход,
и за моментите, в които спира.

Благодаря за светлото небе,
което ми дарява всеки полет,
защото то е стълбата към Теб.
И част от мене все лети нагоре.

Благодаря за силата да вярвам
и да събирам себе си сред всички,
да имам повече, когато давам,
да съм създадена, за да обичам.

Благодаря за трудните уроци,
за всяко извоювано проглеждане,
за шансовете, виснали на косъм,
за жилавите кълнове надежда...

И за неверника дори благодаря,
защото той е част от Твойте рани
и щом последният си сън заспя,
след мене любовта ти ще остане.

Христина Мачикян 

Ще си остана тука на земята
Едва ли някога ще я напусна.
Съдбата ми е с тежестта на камък,
а мястото, откакто помня – пусто.
Напук на всички щурави Икари,
оставам си безкрила. Твърде земна.
Понякога се случва да поискам
отвъд чертата някак да прогледна.
Но сигурно са плътни всички щори
и този опит трудно се удава.
С ръка помахва благо горе Господ,
отвръщам му и тука си оставам.
А онзи въздух в костите ми дреме.
За нищо на света не ме напуска.
Промъква се във земното ми време
и вика ме към него да препусна.
И някак инстинктивно предусещам
промяната, която бавно зрее.
Която ме подготвя да порасна
и в нови светове да ме зарее.
Тогава ще прекъсна всички връзки,
завързани за пъпа на земята.
В небето ще разходя жадни пръсти
напипвайки ключето на вратата.
Ще бъде взрив. Летене в тишината
тъй както от черупка се излиза.
За тази свобода, която чакам,
отстъпвам и последната си риза!

Христина Борисова 

Даже и от себе си аз скришом
наблюдавам се с очи на хищник.
Във душата ми – велико нищо.
И миражи, дето сам измислям.

Все очаквам нещо да се случи –
в броеницата зърна се нижат.
Със език червен на бито куче
все тъй сол от раните си ближа.

И разравям всичко – търся смисъл.
Нищо не намирам, но живея.
Радвам се на малката си сила,
че съм жив и мога да се смея.

Фикри Шукриев