Когато си до мен ръмиш далечна,
в отсъствието ти прелива твоя глас.
Не те обичам и почти не вярвам вече
на непосмели предсказания за нас.
Прозрачни са мечтите... В тъмнината
се разпознава всичко казано наум.
Днес твоята наситеност разлята
превръща вчерашната тишина във шум.
Аз вече имах вяра, но не ѝ повярвах.
Сега в теб сея капки изкупление...
Не те обичам и до корен се съмнявам,
че може да си разцъфтяващо спасение.
Не съм Тристан, с теб просто оцелях,
но давя се, когато с мен си слята...
Унилостта си пак поръсвам с твоя смях.
Не те обичам, просто... мамя самотата.

yoro 

Лутам се пак без път и посока,
уморена от прашното минало,
наранило сърцето жестоко,
с мъки хиляди в него застинали.

Ако мога назад да се върна,
там, където останаха спомени,
искам само веднъж да те зърна,
да прегърна мечтите прогонени.

Да целуна поне за последно
тези устни, горещи и парещи,
след това нека да се превърна
във искрите на огън изгарящи.

Нека още за малко, за миг поне,
да усетя докосване, ласка,
да усетя, че има във мен сърце,
да захвърля жестоката маска.

Само миг остани, само толкова,
този кратък отрязък от време
ще приспи в мен завинаги болката,
своят път пак напред ще поема...

Люба Георева 

Във избата на моята душа
натъпкани са рафтовете с чувства,
с тях мога да прегърна сто лета
и обещания, които не се случват.

Туршия кралска имам да ви нагостя
от спомени за няколко живота,
била съм най-красивата жена
и грозна вещица от Хари Потър.

Обидите в бурканчета от мед
старателно във ъгъла съм скрила,
за всеки случай лепнах етикет:
„Внимание! Отрова за годзили!”

Във избата на моята душа
свободно място няма и за зрънце,
дали да взема да я изгоря
и да направя мезонет на Слънцето.

valia1771 

Остарях ли съвсем,
уморих ли се, моя Любов,
изостанах на пистата,
не можах да премина финала.
А пък ти, лекокрилата,
дръпна здраво напред.
Дишам звездния прах
от ефирните твои сандали.
И не искам да спирам,
невъзможно е, моя Любов,
да заплитам чорапи
пред запалена топла камина.
Още малко поне
да препускам със тебе на кон,
да съм дръзка лудетина,
да развявам копринена грива.
Както в старото време,
предизвиквам те, моя Любов,
с тебе рамо до рамо
да се впуснем в обречена битка.
Аз - с главата напред,
а пък ти да ми браниш гърба.
Ще се борим до край.
Ще се борим със жар фанатична.
После пак ще се върнем
по пътеката, моя Любов.
Понакуцвайки малко,
но с предателски блясък в очите.
Само с теб ще си знаем,
че всъщност дълбоко те скрих
за последния изгрев,
когато ще литнат душите...

templier 

Да се превърна в морска капка искам
и да усетя сблъсъка с прибоя,
от гъдела на пясък да се кискам,
със бисерните миди да говоря...

И да целувам чайките от плажа
пикиращи над мен за улов пищен,
да помълча със рибите... И даже
на гоненица да играя с хищник...

И да ме топли слънчицето ... леко,
Луната нощем тихо да ми пее,
примамена от лунната пътека
и приливът натам ще ме отвее...

sisidara  

Все вятърът гоня, и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки,
през угари сухи и стръмни скали,
в животът ми кратък, препускат нелеки
два тъжни, три смешни - изпъстрени дни.
Препускат в хармана, стремглаво улисани,
в надбягване шеметно, години наред,
броеница красива - кехлибари нанизани,
назад не поглеждат, все тичат напред.

shtura_maimunka