Когато от нежност сърцето ми спре,
щом в очите ти слънце наднича,
приласкана в твоите ръце,
аз усещам, че ти ме обичаш.

Когато, неподгънала крак,
през деня съм и лоша и гневна,
вечерта само ти знаеш как
да събличаш умората, щом ме погледнеш.

Щом със длани от мене свлечеш
всяка тежест, събирана в дните,
щом до челото ми чело допреш,
аз разбирам, че ме обичаш.

Когато дъждът пряко волята
неизбежно вали по лицето ми
и когато отхвърлят ме хората,
ти рисуваш дъги във сърцето ми!

Когато в очите ми бури свистят
и обич във тебе едва ли наднича,
че си силно до мене ти благодаря.
Тогава... прости ми, че така те обичам...

Миглена Цветкова 

Къси нощи, дълги дни –
толкова е непривично,
че сред всичките жени
аз на мен си не приличам.
Бях с изваяна снага,
бях безпаметно красива.
Даже не разбрах кога
почнах с фона да се сливам.
Свикнах нощем да шептя,
някак си по самодивски.
Пиех с шепи от света –
днес съм мъдро-пресметлива.
Меря хляба, обичта,
равно всекиму да има.
Преди хиляди лета
всичко в пазвата си взимах.
Кътах цялата дъга.
Беше толкова отдавна...
Виждам смисъл чак сега,
може би за да раздавам
добрина и цветове
(кът ми бяха, малко срамно),
та да може днеска две
слънчица да ме наричат "мамо".

Миглена Миткова 

В окопите на миналия ден
една сълза роди се неизплакана.
Животът-химн, от нея споделен
покапа като слънце недочакано.
Преля се над разцъфналия мак,
над пъстрите поля, над висините
и плисна в самота и тъжен злак
запомняйки завинаги очите ти.

Неустоимо, в нежна ранина,
където в мене тихичко те има:
докосване любимо, светлина,
дихание. Любов неутолима...

Меги Гювенал 

Един тревожен повик из ефира
като жестока истина звучи:
- Ей, българи, България умира!
Умира пред самите ни очи!

Безродници без милост я раниха,
безумци я разкъсаха на две.
И в нейната съдба трагично-лиха
бушуват чуждоземни ветрове.

Потъват в мрак Родопите и Рила,
и Добруджа, и Стара планина…...
Земя, земя, защо си ни родила,
когато свихме всички знамена?

Един е болен, друг се спотаява,
а трети дреме в позлатен кафез.
Къде е българската стара слава?
Къде е българската горда чест?

По дяволите всички смешни роли
и всички нимби от словесен дим.
Не Занзибар - България ни моли
от скоротечна смърт да я спасим!

Матей Шопкин 

Един художник още непризнат
рисуваше във своя дом картина,
рисуваше с един единствен цвят
една четирилистна детелина.

Но свърши се зелената боя
и работата спря наполовина,
така, че вместо с четири листа
остана тя трилистна детелина.

Художникът създаде най-неволно
загадка върху бялото платно:
Кое листо от трите е виновно,
че няма го четвъртото листо?

Валентин Йорданов 

Колко ще ти струва любовта?
Сигурно не смееш да попиташ...
Може би голям букет цветя
или пък разходка до звездите...

Колко може да ти струва любовта?
Само пликче ментови бонбони,
или скъп хотел до сутринта,
или пясък, що по пръстите се рони..

Колко ще ти струва любовта?
Две кафета с торта и цигара,
може би вечеря в ресторант
със хайвер и блюдо със омари...

Колко може да ти струва любовта?
Две весла и лодка сред вълните,
бърза яхта във огромен океан,
ромон тих на ручей под звездите...

Колко искаш да ти струва любовта?
Весел смях във лунапарка шумен,
на стена рисувани сърца,
плачеща китара, стих под сърпа лунен...

Колко трябва да ти струва любовта?
Толкоз, че не можеш да я купиш -
нежни пръсти, пламенни слова,
огън във очите, сливащи се устни...

Колко всъщност струва любовта?
Стойността в пари е без значение!
Дива страст, две биещи сърца
и едно вълнуващо безвремие...

Марияна Дамянова
 

Споходена от чудодейна сила,
големи глътки от поуката изпила,
отърсваш се от тежко бреме -
за промяна, казваш, че е време.

Изхвърляш всичките предмети
напомнящи за мигове, сюжети,
когато твойта стара орисия
доведе те до глад и до просия.

От дъното отблъскваш се със сила,
да изплуваш твърдо си решила,
не плашиш се от нови изпитания -
по-добре ще е от старите страдания.

Аз зная, всичко ти ще сториш,
със зъби, с нокти ще се бориш,
но никога не ще допуснеш вече
да бъдеш тъпкано от другите човече.

Валентин Добрев 

Душата премети - да ме посрещнеш,
че идвам с драгоценния си дар:
нарамил съм най-скъпото си нещо,
достойно и за просяк, и за цар.

Парите ми молецът ги изяде,
над блясъка ръждата има власт.
Поднасям ти, което Бог ми даде -
живота си. Подаръкът съм аз.

Ботьо Буков