Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...

Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа -
с половината си разум и със цялата си кожа.

В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато
се покланяш... Сутрин... Вечер... Те обичам... Всяко лято...

Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
Те обичам... Във леглото... И във тясната гримьорна...

След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...

Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.

Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета...
И във рокля те обичам... С кроасан... И на диета...

С белите кахъри също... И отляво с твойта бенка...
Мъка моя... И убийца... И надеждица... И фенка...

Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.

Недялко Йорданов 

Когато е следобедът на дъжд
и прашните прозорци зажаднеят,
и в задуха витрини зазвънтят
и жиците аха да им запеят,

във онзи миг, когато тежестта
прибавя атмосфери към сърцето ми
а някъде на двора пропищят
деца, ненаиграли се с небето,

когато тъжно мравките се спрат,
залутани в тунелите си тесни,
а в гърлото ми е заседнал гръм
и трябва само малко, за да тресне,

утихвам... онзи облак сив да спра,
увиснал сантиметри над перваза.
Когато е в очите ми на дъжд.
Преди небето да се сгромоляса.

Невена Стоянова 

Гръм протътна, планината
се ослуша и видя,
как затичан летен вятър
клон и върше разлюля.
В миг и облак се надвеси,
сви насам и изведнъж
по гърба на Драгалевци
затупурка весел дъжд.
Плисна, звънна и отмина
и не сетихме кога
светна като във картина
и предзалезна дъга.
Мина ли под нея някой -
ни видях, ни долових.
Май че само едно ято
гълъби. И този стих.

Найден Вълчев 

... Вън събориха звездния кошер.
По стъклото слизат звезди.
Може би ти липсвам в объркани нощи.
Може би ме обичаш както преди.
Гордостта ми щом стане умора,
ще потегля към теб през света голям.
Ще ме срещат потоци от хора
по площади, където всеки е сам.
Ще ме стряскат очи, гласове, усмивки –
по-нетрайни от цвете. Жадни за власт.
Може би ще си мисля горчиво:
За човешката скръбе виновен и някой от нас.
Ако стигна до теб през света – разтревожен
от игри смъртоносни, от страсти сляп,
на трапезата твоя под късна звезда ще сложа
аз душата си вместо хляб...

Надя Кехлибарева
 

Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.

Насмешливо ни гледа от горе,
пълнолуние – колкото свят,
сякаш казва: Побъркани хора,
в необичане уж се кълнат,

а ги гледам – душите им светли
все към мене повдигат очи.
Нощем обич от други планети,
малко сладка е... много горчи

и ми идва (да мога) да сляза.
Тя любима е... той е любим...
Стих-звездица отвън на перваза,
обич – сребърно стръкче пелин...

Надежда Ангелова 

Не искайте да бъдете безгрижни,
не искайте да бъдете добре.
Не се превръщайте във сенки неподвижни
и не допускайте сърцето ви да спре.

Не се страхувайте от бръчки безпощадни!
Не се предавайте при всеки праг висок.
И не затваряйте очи, когато някой падне
за цял живот при своя полет-скок.

Бъдете си онези грешници, които
преобръщат възрастта си в младост,
отчаяно се влюбват и открито
превръщат в сила своята голяма слабост. 

Аз знам Вселената е храм -
безкраен, чуден, необятен
и свързани сме - Ин и Ян
с душите си – от Бог изляти...

У всеки мъничка звезда
невидимо, вълшебно свети,
в небе едно на Любовта,
там поривите са комети...

Хармония е всеки миг
от песен на невидим вятър,
Луна и Слънце сменят лик
във тайнството Светлината.

Морето гали своя бряг
и се прегръщат със вълните,
покоят следва всеки бяг
и равновесие изплитат.

Светът е приказка без край,
повярвай, и ще го усетиш -
влюби се, полети, мечтай
и отвори врата в сърцето...

Открий вселенския Сезам
във твоята душа и тяло,
за да почувстваш Ин и Ян -
една борба във вечно Цяло.

Михаил Цветански