Прекъснат прилив. Неми са вълните,
а чувствата са мидени черупки.
Солени перли в пясъка са скрити –
изгаснали във времето целувки.

Очи незрящи мракът пак отвори.
Нечувани слова прошепна вятър,
със чайките престана той да спори
и полетя в ефирния си шатър.

Прибой далечен сетива разголи,
очакващ на мечтите свои сцена;
лъчите нежни, нощен страх проболи
на самотата, в отлива родена...

Капризен пясък в спомени изтича,
в несподелена обич се зарича.

Симеон Ангелов 

Далеч от маски, грим и мода,
между четирите стени,
замислена лежиш на пода
и всеки атом те вини.

Отвън поглежда суетата.
Парфюми с тежък аромат
разнасят се навред в тълпата.
Капризите безчет растат.

Нечестна, адска жега, потна
съблича нежните тела
и тази гледка неохотна
приканва страстните дела…

Издигат се търговски сгради -
високи, ала с низка цел.
Край тях опъват се огради -
невидими, с бодлива тел.

Отново връщаш се на пода.
Между четирите стени
ти търсиш собствената мода
и всеки атом те вини.

Силвия Такворян 

Събирам си небе и нощен вятър.
Строя си разни мостове от тях.
Отвъд морето чака ли ме някой?
Оттатък залезите има ли цветя?

Понякога съм синя и си вярвам,
че аз съм бриз, а ти си моето море.
И звездопадно как се утаявам
във най-ранимото на твоето сърце.

В най-тихите ти сънища живея.
Луната знае всичките ми имена.
Небето е лилава орхидея.
Къде ли спят изгубените хвърчила?

От много дъжд на есен заприличах.
Прозирам като ехо от камбанен звън.
Във сънища най-лесно те обичам.
Понякога дори ми стига да съм сън.

Селвер Алиева 

Моя тъжна любов, любов невъзможна,
щом те видя сърцето щастливо трепти.
Ти прегръщаш ме нежно, но душата тревожна,
тъжни думи започва във мен да шепти.

Моя тъжна любов, ти ме гледаш смутено
с най-добрите и най-красиви очи.
Да обичам теб зная, че е забранено,
но не може любящо сърце да мълчи.

Всеки път ти докосваш ме нежно със устни,
тези устни, за които в мечтите копнях.
И ръката ти моята все не иска да пусне,
ала трябва да тръгна, защото е грях.

Грях ли е, когато две сърца се жадуват,
обич чиста и искрена щом блика от тях?
И едно за друго всеки миг щом бленуват,
може ли тази любов да е грях?

Мой не можеш да си, нито аз да съм твоя,
можем само за миг, после всеки отлита.
Но сърцата ни влюбени нарушават покоя,
в тях една любов невъзможна е скрита.

Моя тъжна любов, любов невъзможна,
щом те видя сърцето щастливо трепти.
Ти прегръщаш ме нежно, но душата тревожна,
тъжни думи започва във мен да шепти...

Свилена Димитрова 

Ти спиш безпаметна за дневните коварства,
усмихната във своя сън-лъжа...
Аз благославям нощните митарства
на твоята изстрадала душа.
Повярвай на душата ми ревнива -
тя всичко ще отгатне и прости.
Знам, че наяве ти не си щастлива,
насън поне усмихната бъди.

Ивайло Балабанов 

Заспиваш, а пък трябва да си буден.
Но целият изчерпен, се затваряш.
Това не е предателство на Юда,
макар че като него си покварен.
Бръмчи главата ти. Но не от нерви,
а от въпроси. Спиш върху жарава.
И как да не сънуваш, че си червей,
когато с лилипути се сражаваш!

Светлана Йонкова 

Красавецо, пак ли нанякъде тичаш,
огън ли някакъв пак те гори?
Познавам те, даже недей да отричаш,
умът ти отново е пълен с жени.

Едната е руса, а другата секси,
не можеш, приятелю, да устоиш.
Модерният мачо, без фалш и комплекси,
ти можеш и ангел да съблазниш.

Във всяка жена ти намираш по нещо -
лицето, краката, коса и очи...
Със тебе е винаги страшно горещо
и после от огъня сладко боли.

Така се прехласваш в лица и надежди,
защото си влюбен в една красота,
загледан след своите сини копнежи,
във мойте очи не видя любовта.

Такъв те харесвам - без срам и задръжки,
премина през мен като тъмна мъгла,
обсеби ме бързо, типично по мъжки...
Наслука, приятелю, в тази игра!

Зорница Петровска