Ако те няма,
сигурно ще се справя
с това себеотричане -
да си наложа да забравя
колко съм те обичала.
Как гласа ти се е сливал
с всички звуци в душата ми,
как във всичко съм те откривала
и съм те очаквала отвсякъде.
Ще забравя как ме е греело
слънцето през очите ти
и колко съм била смела
и луда в мечтите си.
Ако те няма,
дори ще забравя,
че в очите ми е валяло.
Само празнотата ще ме съмнява
и ще помня, че е боляло.

Стефка Петкова 

Няма тъжна съдба, има избори лоши.
Няма сигурен път, има сложни въпроси.
Няма вечна любов, има само химери.
И каквото дадем, а не колко сме взели!

Няма болка без край, има сляпа заблуда.
Няма порта към рай, или ад да бичува.
Няма бъдещи дни, всеки ден е назаем.
Няма точни везни, а се правим, че знаем.

Няма клетви до гроб, има празни клишета.
Няма истински роб, само орис проклета.
Няма огън без дим, просто маските падат
и делата след нас да напомнят остават!

Няма стъпки назад, има само посока.
Все напред да вървим, а целта е висока.
Да останем добри и да бъдем човечни.
По-далеч от заблудата, че ще сме вечни!

Стефан Александров 

Когато любовта си тръгне,
болезнено кънти от тишина.
Но как боли от тихо тъмното,
когато никога не е дошла.
Приятели, партньори, „дружки”-
обърквам се какви сме си сега.
А искам да е тихо-теменужено,
порозовяло от любов до сутринта.
Не искам сделки, сметки, къщи –
за мен е ред на простите неща –
да стопля, да обичам, да прегръщам
и просто да съм нечия жена.
Когато любовта си тръгне,
пищи от самота нощта.
А другаде щурците плачат,
защото никога не е дошла.

Ивелина Белчева 

В креватчето прегърнати насън
лежите двама с куцичкото мече.
Шуми дървото в тъмното навън
и хлад повява пролетната вечер.

Какво сънуваш? Може би сега
ти тичаш по зелената полянка,
водата плискаш с палава ръка
или пък гониш малката си сянка.

Какво сънуваш ти, сега, не знам,
но сигурно е нещо много хубаво -
под клепките ти като светлина
минават сънищата и се губят...

Стоя, стоя с притихнало сърце...
Шуми дървото в тъмното на двора.
И сякаш натежалите ръце
олекнаха от дневната умора,

и сякаш тук, над моето дете,
изчезнаха и грижи, и тревоги.
Тъй цяла нощ стояла бих над теб
със чувството, че всичко мога, мога!

Станка Пенчева 

Ще дойда тази вечер пред дома ти,
пред тежката врата ще коленича.
На Бог ще се помоля двеста пъти,
но няма да те пусна безразличен.

Ще гледам към небето като луда,
ще моля и ще прося милостиня.
Кошмар да си, не искам да се будя.
И да болиш, не искам да изстина.

Любов такава трудно се забравя,
опитвала съм вече всеки начин.
И рак да беше, щях да се оправя...
от теб ще се оправя ли обаче?

Не искам да осъмвам пред дома ти,
пред теб като пред Бог да коленича,
но по-добре убий ме двеста пъти,
отколкото да тръгваш безразличен...

София Милева 

Луната
кротко следва своя път
и влюбени огрява романтично.
А славеите
/пак, за кой ли път/
стопяват в песен
болките си лични.
Звездите
побеляват от любов.
И устните
със устни се сродяват.
Под огъня
на звездния покров
сърца сърцата
с обич преломяват.
И длани
в длани впиват се до кръв.
На птичките сърцата ще се пръснат.
Желая силно
точно в час такъв
и да умра,
и светло да възкръсна...

Иван Атанасов
 

Вече не помня вицове
и не припадам от смях.
Знам:
не стигнах доникъде.
Но навсякъде бях.

Слизам все по-нагоре.
По-надолу се качвам.
С нищо
не промених историята.
Но разпознах палачите.

Без да откривам топла вода
и да прикривам сходства,
бранех своята свобода,
както други -
своето робство.

Вярата нито е дръзка,
нито превива гръб.
Винаги
има връзка
между море и смърт.

Има смисъл началото.
Има изход върхът.
Но за да почне
духът,
трябва да свърши тялото.

Славимир Генчев