Самичка с морето щастливо се смея и плача,
разтварям ръце да посрещна вълните високи,
и сякаш политам, когато нагоре подскачам,
и сякаш изчезвам, когато се гмурна в дълбокото.

Сега съм напълно безгрижна и толкова волност
в соления мирис и в лекия вятър усещам.
Вълните прииждат, връхлитат и бързат надолу
подобно на бели коне, устремени към нещо.

И толкова сила излъчват, с разпенени гриви
нарастват, прилични на хълмове от изумруди,
и после с внезапно бучене и рев се разбиват,
и теглят така, че след тях оцеляваш по чудо.

Изглежда, че всичко е само игра, но у мене
надига се радост, възторг и безкрайно блаженство
и тялото следва душата без капка съмнение,
душата ми в тялото чувства се толкова женски.

За няколко мига с море и небе се преплитам,
сред синия ден се разтварям и губя се вече,
и стигам дотам, докъдето ми стигат очите,
и още нататък - далече, далече, далече...

Тоня Трайкова 

В онази нощ морето още спеше
прегърнало любовно пясъка.
Ти с мен ли беше, или не беше
на лунната пътека в блясъка.

Сънувала съм те наверно
там, на притихналия бряг.
А във далечната таверна
сиртаки се въртеше пак.

Ти там ли беше, или не беше?
Наистина ли те сънувах, или не?
Морето мълком тайната отнесе,
погреба я под чуждото небе.

Там бях до утрото - на пясъка
и съзерцавах сънното море.
Будеха се чайките със крясък
под тъмносиньото небе.

А аз стоях и дълго чаках
и молех морските вълни -
като видение от мрака
макар за миг да дойдеш ти.

Морето сякаш беше онемяло,
вълните любеха се с мрака.
Сърцето ми отдавна опустяло,
все още на брега е. И чака, чака...

Тодорка Николова 

Защо сънувам всяка, всяка нощ
разхвърляните дрипи на съдбата,
които, може би, не струват грош,
но в тях се вре, несретница, душата?

И бродя из гори, по тесен път,
където всичко ми е непознато.
Но аз видях - дърветата вървят!
И се превърна езерото в блато!

А хората - в тях явно разпознах
на сенките отминали очите!
Не зная жив ли или мъртъв бях -
аз никого за нищо не попитах!

А те от векове ли бяха тук,
че се разбираха за всичко братски
и никой не видях да плюе друг -
навярно съществуваха чрез ласки?

Сънуваме! Душите ни не спят!
В безкрайността ли с часове се скитат?
Че сънищата са ни втори свят
виновни ли са за това душите?

Тодор Лицов 

В живота ми се мяркаха приятели,
пресичаха го, сякаш бе Сахара,
изравяха шамани и оракули
от дюните - за раните си стари...

В сърцето ми захвърляха болежките,
като на сметище и без да ги е грижа...
А аз мълчах и им прощавах грешките,
та затова те продължават да се нижат:

завистник, интригант, подлец, ласкател -
изневеряват ми на всеки кръстопът...
Животът - моят най-добър приятел
ще ми изневери единствен път...

Йордан Йончев 

Посадих те, любов, като песен,
от която следа да покълне,
и душата ми – млада, нелесна –
преобърна се в смисъла трънен.
Ти танцува, любов, като бродница,
отмаляла от плод и жарави:
будна, нежна, корава, среднощна,
споделена, ранена, удавена...
Ах, не те ли крадях от магия
на слова от зари онемели
и не пиех ли сила от тия,
дето бяха те в сън преболели?
Ах, надявах те както голгота
и мърсих те с лица на таверни,
и те брулех с тъга неохотна,
тебе, ябълко златна и черна.
Ти не пита: Защо? Как? И после?,
не въздаде възмездия бедни,
твоите думи – сълзи високосни –
възкресяваха време, безвремия.

И от погледи лунни прокълнат,
сред следи, загнездили под рамото,
аз те моля, света ще обърна
само още за капчица, само
да отпия мига ти всемирен,
дето песни реди в незабрави...

... Ако смята светът да умира,
нека с тебе, любов, се задави!

Татяна Йотова 

Какво значение има
колко хора са влизали
в сърцето ти преди мен
щом са си тръгнали.
Какво значение има
колко хора са докосвали
душата ми преди теб
щом са я ограбвали.
Сега душата ми пулсира
с ритъма на сърцето ти
и само това има значение.

Ирена Цибърска 

Аз имам нужда само да забравя
и да потъна тихо във нощта,
зад себе си тъгата да оставя
за да се слея с цветната дъга..

Аз имам нужда само да обичам
и да прегърна този свят голям.
В небето на звездичка да приличам
огряла с нежност цялата земя...

Аз имам нужда само да си спомня
за топлите ти галещи ръце,
за любовта ти щедра и огромна
с която взе и моето сърце...

Аз имам нужда само да останеш
и да се будиш сутрин ти до мен,
да бъдем цели в щастие обляни,
с усмивка да започва всеки ден!

Таня Симеонова 

Добро утро, Небе!
Мое небе - синьо и чисто!
Чисто като дете -
свети в теб слънце лъчисто!

Добро утро, Надежда!
Моя Надежда и Вяра!
Беше останала вчера,
вчера на някоя гара...

Ала днеска си тук
и Животът ми пак се нарежда.
Да, добре си дошла,
моя надежда!

Добро утро, Живот!
Мой живот - днес студен, утре жежък.
Обявявам бойкот -
на тъгата и характера тежък.

Добро утро, Любов!
Моя любов, позаспала...
Радвам се, че отново
шанс на Живота си дала.

Добро утро, сега
и на Хората казвам с усмивка!
Не, не е шега -
просто аз съм голяма бъбривка!

Ирен Тодорова