Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...

И някъде във времето се сепваш
на каплата от стържещия звук,
от нечий вик, в ухото ти прошепнат,
от птицата, отлитаща на юг...

А след това през спомените тръгваш
от толкова надежди уморен,
с актьорски трик във делника си тъжен
играеш своя весел супермен!

Христина Радомирова 

Беше права, по-добре така.
Всичко да се срине изведнъж.
В агония излишните слова
припомнят ми,
че все пак съм и мъж.
Каква любов!
Съня изпепели,
а после ураганно ме разтресе.
Остави ме без мисъл, без въпрос.
И спомени, и минало отрече.
Остана само тя!
Единствена!
Неповторима!
Каква любов!
Необуздана страст!
Но всичко свърши.
Времето отмина.
Сега?
Сега съм овдовял
без твоя глас.
И някак уморен
от тишината,
която любовта ми завеща.
Крещя, нали?
Но празни са словата,
изригвани от моята душа.
Но беше права!
По-добре така.
В отблясъка секирата отеква.
Застинал над ръба на пропастта,
поглеждам крадешком
с една надежда -
отново да се върне тя!

Камен Илиев 

Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още
някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?
Както винаги - не попита...
Всъщност - нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.
Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?
Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!

Камелия Кондова
 

Една красива, неспокойна нощ
се спуска над съня ми предпазливо.
Звезди плетат небесния разкош
и в облаци мастилени заспиват.
Луната - бял магически кристал -
докосвам я - сияеща и златна,
със приказно-вълшебен ритуал
превръщам теб във непокорен вятър.
И ти към мен се втурваш пощурял,
пилееш в мрака мислите ми пъстри,
нахлуваш във сърцето ми без жал,
по мен танцуват жарките ти пръсти.
Танцуват лудо, парят ме, горят,
разтапям се в безкрайност кадифена -
до оня миг, във който се взривят
от дланите ти хиляди вселени!
В безвремие потъвам - като в стих.
Разпадам се на атоми и срички.
Ти ме събираш - укротен и тих.
Нощта блести от нежност и обичане...

kadife 

За съвършената любов говоря.

Не ме поглеждай изумено.
Отдавна вече не се ровя
да търся доказателства за нея.
Била прекрасна казват - сливане,
отдаване, единство на тела,
души, сърца...
Не зная.Може и да е така.
Обичала съм някога,
назад във времето.
Онази май не беше съвършената.
Но... пак във мене
нещичко остана.
И знаеш ли,
това зрънце посято
било е толкова необходимо -
дори сега към него
пак посягам,
когато във душата ми е зима.
Не знам за тебе,
но на мен ми стига
да мога да дарявам обич
с времето
и мене обич да достига.
За мен това е съвършеното.

Христина Мачикян 

В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години... Векове,
белязани от жадни пълнолуния,

са стелели мечтите ми към теб.
В пустинята се връщам с тъмнината.
И сякаш всички диви грехове
ме карат да съм част от тишината...

Номадка, недочакала света
да стъкне с ласка някъде огнище.
От пътищата утро си крада,
без пътища в деня ми няма нищо...

Не ме задържай... Нека да летя,
пустинята зове жената в мене.
И само там се връщам у дома,
открила обич в лудото си време...

Йорданка Господинова 

В началото на юни е дъждът,
след който всяка приказка е лято.
А лятото е тръгване на път
и сто посоки пуснати на вятъра -
натам където някой хълм зелен
с разлистени обятия се вдига
и в неговия поглед свечерен
се рони песента на чучулига.
Начало е. И още шета дъжд,
но приказката вече съществува.
Поемам и задържам дълго дъх
в очакване, което се празнува.

Христина Борисова