Той каза „аз тук ще заспя“ и заспа
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта
тази дрямка от мене отне го,
той сънува русалки в море от нега,
а пък аз се тревожех над него.
Ще се свие на топка във мене страстта
непогалена, тъжна и няма
и ще чака до утрото дълго сама,
а той все тъй заспал ще остава.
Ще изтлее надеждата в мойте очи
и бездомна ще гледам след нея,
ще намразя постелята, дето лежи
със възглавници, в кръг подредени.
И когато събуден и свеж сутринта
ме прегърне със своето его,
ще изпратя заспалия мъж веднага
и сама ще си легна след него.

Албена Соколова 

Когато ти е слънчево в душата
и мислиш, че светът е място чудно,
усещаш аромата на цветята
и грижите са тъй абсурдни.

И песенно ти става някак,
и се усещаш млад и влюбен,
и искаш вечно в чудесата,
да крачиш светъл и изгубен.

Но скоро слънцето залязва
и облаци надвисват гневно,
душата става страшно празна
и се смаляваш постепенно.

Надежда и копнеж те карат,
пак утрото да преоткриеш,
от дълбините на душата
съмненията да изтриеш.

Безкраен кръговрат от чувства
и сменящи се настроения.
Нима това не е изкуство -
да търсиш нови вдъхновения.

Адриана Борисова 

Разбих черупката на пух и прах!
Наяве са желанията дълго крити!
Омръзна ми да изживявам страх
от истини маскирани с лъжите!

От днес си заповядвам прямота!
Какво от туй, че би ви заболяло -
Защо да се затварям в самота,
улавяйки, как черното зовете бяло -

От днес си пожелавам свобода!
На мисли, на идеи, на мечтания!
Натискам спусъка на верността,
създала собствените ми желания!

Днес свалям маската на кротостта!
Въоръжавам се със моето умение!
Да провериме искам с вас сега,
къде е вашето, къде е моето спасение.

Aglika 

В незнаен миг, в незнаен час –
без шум, без дим, без слава,
доброто в нас надига глас...
Доброто побеждава.

Дори останал пак без дъх,
човекът се изправя.
Човекът вярва всеки път –
доброто побеждава.

И враг да срещнеш, гняв стаен
пречупен се сломява.
Нощта се сменя в светъл ден.
Доброто побеждава...

Върви животът, сън и прах,
но нещичко остава...
Любов ли си, не знаеш страх.
Доброто побеждава.

Мира Дойчинова 

Като пречупено глухарче
и с поглед на пиян елен,
като ръждив петак изхарчен
и като кръгъл многостен

рисувам с въглен, че те имам,
като шивач на клевети
бродирам с нокти твойто име
и вярвам, че това си ти –

усещам ти дъха – по мен е,
и чувам твоето сърце,
кръвта ти – кръв във мойте вени...
И си говорим... за ръце...

Дали защото бе рисунка,
или защото точно с въглен,
но не разбрах, че ме целуна...
и не усетих... че си тръгна...

Милчо Петров