Закуска – ароматен пъпеш
и Слънце в чашата небесна.
Това ми стига, за да бъдеш
отново в утрото ми песен.

Обяд – суфле от сочна круша-
подаръкът от боговете.
Това ми стига да се сгуша
в лазурния ти поглед летен.

Вечеря – сладостна папая –
плодът на ангелите Божи.
Това ми стига да извая
страстта в любовното ни ложе.

И бродница да те прегръща,
откраднала съня на Бакхус,
додето в утро се превръща
нощта под слънчевия лакмус.

Пенка Станчева 

Момичето с бадемови очи
умее със небето да говори
с малини диви устните черви,
със бухалите нощем спори.

На всяко цвете знае песента,
пъстървите пред нея се целуват
с планинските потоци през деня,
щастливи в облаците плуват.

Момичето с бадемови очи
люлее нощем рога на луната
отхапва тайно късче от звезда
и лунен вятър пуща си в косата.

Юлияна Атанасова 

Аз вече си платих и то със лихви
това, че дръзнах да те заобичам.
Приготвяй си най-свидните молитви,
защото днес навлизаш в нова притча,
в която пак си главният участник,
но ролите са малко разменени.
Щастливите сега ще са нещастни.
Раняващи - ще бъдат наранени.
Земята ще разтворя ако трябва,
но ти ще разбереш какво е пропаст,
която, като хала, в миг те грабва,
която предизвиква в тебе колапс.
Ще бъда лоша, много лоша даже
(каквато и сама не се познавам).
Омразата ми просто ще те смаже.
Ще молиш. Ще повтаряш - съжалявам.
Но аз ще бъда зла и безпощадна,
свирепа като ято лешояди.
Ще няма кой, ще няма кой тогава
от този страшен ад да те избави!

И всичко щеше точно тъй да стане,
аз бих ти отмъстила, не отричам...
да можех, ах, да можех, моя рано,
поне за ден да спра да те обичам...

Васка Мадарова 

Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По-ме е страх, от туй, да няма страх.

Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
но суетата... тя си е до гроб.

Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта.
Страхувам се дори когато
ще се наложи сам аз пътя си да извървя.

Страхувам се от болните амбиции.
От гадните невежи ме е страх.
Нещастни, злостни, гнусни коалиции,
от тях, от тях най-много ме е страх.

Страхувам се от глупавите хора.
От хора обградени със лъжи.
От лудите, че нямат те умора.
Защото луд умора няма, само се поти.

Но стига толкова, страхът е необхватен.
С две думи няма как да се опише.
Повярвайте ми, всички се страхуват,
ала при някои страхът мирише.

Васил Гергов 

Аз съм фина и нежна,
но и някъде в себе си
нося бурята снежна
на планинските хребети...
А и жаркия климат
на пустинните пясъци,
дето жаден те стигат
сред миражи-оазиси...
С дъждовете се спускам,
щом завеят мусоните,
а по моите чувства
се търкалят сезоните.
Аз съм в птичата песен
от дървета разлистени,
но и в мъдрата есен
на узрелите истини...
Нося в женското име
всичко без – безразличие...
Ако искаш, мрази ме,
ако можеш, обичай ме!

Ваня Акъллиева