Къде се дяна втората сигнална?
Системата, наречена език?
Безсилна съм да почвам отначало –
летяла съм... от не един ритник.

Дори не мога вече да разкажа
какво ми е и тъй да се спася.
Приличам си на бито куче, даже
за вой съм си изгубила гласа.

На бито куче? Кучето ми идва,
защото ме разбира без слова,
прощава щедро ласка и обида
и ме обича въпреки това.

Дай лапа, Джек, мой малък, недресиран,
декоративен, стаен и красив –
за мен, ако потрябва, ще умираш,
макар и да си слаб да ме спасиш.

Ти, мое средство противоинфарктно,
очи и лапки, пухкави уши!
Излишен е езикът за контакта
на двете наши кучешки души.

Венета Мандева 

Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.

Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.

Петър Алипиев 

Животът според мен е готин...
Излъгах. Чувствам се самотен.
Съвсем случайно там поглеждам...
Излъгах. В тебе се заглеждам.
Но, все пак, аз не мога да те трая...
Излъгах пак... и всъщност те желая.
Но общо взето си ми безразлична!
Излъгах. Май че те обичам...

Петко Босаков 

В усмивката на слънцето открих те,
достигнах те по стълба от лъчи,
преплетени като безкрайни плитки,
и нежни като влюбени очи.

С целувките на слънцето те галех,
оставих ти разцъфнали следи
от страст и обич неизказана
и неродена в музика дори.

Със слънчеви бои те нарисувах,
със златна обич заблестя...
И слънцето усмихнато покри ни
със дъжд от слънчеви цветя.

Пепа Николова 

Аз мога да бъда и строга, и мъдра.
Усмихната. Страстна. И тиха, и властна.
Замислена. Сива.Измислена. Жива.
И кучка. И камък. И скучна, и пламък !
Красива. Вулгарна. И дива. Коварна.
И силна, и слаба. И стилна. И крадла
на мъжки копнежи.
И дръзка. И свежа. И зла, безразлична.
Сама. И безлична. Безчувствена. Кратка.
Безвкусна и сладка.
И край, и начало. И черно, и бяло.
Жестока. И нежна. Дълбока, безбрежна.
Спокойна. Ранима. И твоя любима...

Пепа Петрунова

А можехме със теб да се обичаме -
завинаги, изпепеляващо и страстно...
И можехме със вятъра да тичаме
към любовта разтърсващо прекрасна...

Можехме да ходим по звездите,
а в стъпките ни да поникват рози.
Можехме да си говорим чрез очите
и тишината да превърнем в диалози.

Можехме да бъдем като птиците,
в гнездото своите главици свили.
Можехме да палим в себе си искриците...
... само ако бяхме се опитомили...
А можехме...

Вася Константинова