Извивките на твойто тяло
леглото още помни.
Нощта пристъпва вяло
и дипли свойте спомени.

Навярно ще потънат в тъмнината
и ще се сгушат в топлата ѝ пазва.
Ще си побъбрят с тишината -
на нея всичко се разказва.

Извивките на мойто тяло
едва ли помнят твойте устни.
Над бъдещето с тебе нямам право,
така, че настоящето пропускам...

Виктория Катранова 

Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.

Разполагай се. Този миндер,
овехтял и постлан с черга проста,
е свидетел на черен хабер
от умрял. И на всякакви гости.

Ще ме плашиш ли? Ех, че късмет -
аз отдавна ти знам номерата.
Забрави, прескочи моя ред,
че от тебе съм дваж по-рогата.

Нямам страх, ей така, на инат
мога целия цирк да ти срутя.
На земята е страшния ад,
а за твоя - на кой ли му пука.

Всичко имаме тука - лъжи,
кал и злоба, пороци, кошмари,
лицемери, слепци, подлеци...
Ще ме вземаш ли? Хайде, решавай!
...
Тя наведе смутено глава,
остаря за секунда, смали се,
взе си острата, вярна коса
и по пътя обратен стопи се.

Вики Горанова 

Последна среща и дума, и дълъг поглед последен.
След време, срещнат случайно, ти чужд ще кимнеш едва,
над чуждо рамо наведен, във чужди поглед загледан,
заслушан в чужди слова.

Ще мина аз като вятър, дошъл от много далече,
довел от нощ звездоока тревожнотоплия лъх,
зова на оплетени пръсти, на шепот недоизречен,
на устни жадния дъх.

Свободен, радостен, буен, нахлул от дните ти млади,
донесъл мирис на пролет, на бухнали дървеса,
повлякъл облаци, птици, пред който рухват огради,
отварят се небеса.

Ще мина аз като вятър през есен топла и късна
разбъркал сенки и стъпки, неудържим ,поривист,
ще люшна твоите мисли, сърцето ти ще откъсна
и отнеса като лист.

Блага Димитрова 

Дотегна ми да мисля в рими
и в образи, изобщо - в глупости.
И без тях тъй неповторим е
животът с простите си хубости.
С нещата малки и големи,
със всичко просто и естествено,
чиято прелест се отнема
във стихове, дори божествени.
Дотегна... Пее чучулига,
цъфти дърво, лудеят влюбени,
а аз го правя все на книга.
Пък то без книга си е хубаво.
От писане не се налюбих,
пропуснах клона, чучулигата,
живота и света изгубих
като поета - зарад книгите...
Но се теша: дохожда време -
цветът - окапал, гола - вейката,
и сбогом птицата си взема
и с влюбените, и със пейката.
Тогаз чак всичко мъртво, старо
се връща в думите-изгнаници:
листа, опазени в хербарий,
спасено лято в зимни страници.

Атанас Далчев
 

В изумруда мечтан на очите ти
шепа слънчеви зайчета спят
и от поглед през мигли, намигвайки,
те се будят и канят със смях
да се скрия в зелени отблясъци
и с любов да се гушна при тях,
искам там да остана завинаги!
Само... слънчево зайче да бях...

Веси Димитрова 

Благодари на живота,
който ти дава всичко –
в мъртвата хватка на злото
някой да те обича.
Благодари на сърцето.
Докато бие в тебе,
значи, че под небето
някому си потребен.
Благодари на зората,
че те събужда рано;
на дъжда и на земята,
че и до днес те хранят.
Благодари на морето,
че нежно в теб се гали;
на слънцето – все заето –
рой светлини да пали.
Благодари на простора,
че пътя ти отваря,
за да посрещаш хора
в трескава надпревара.
Благодари на предците,
че и отвъд те бранят;
на честните и добрите,
дето лекуват рани.
Още си тук, защото
нещо в теб шепне: „Мога!“
Благодари на живота.
Ти си дете на Бога.

Веселина Атанасова 

Аз съм Любов... не си ли го разбрал?
И точно за това все оцелявам.
Разстрелваш ме със думи. И боля.
Изгаряш ме безмилостно на клади.
Разкъсваш ме със дяволски очи.
И прокървява даже тишината.
И ослепявам от обиди. И лъжи.
И оглушавам от полярен вятър.
Не дишам и не спя. Със дни. С години.
И пак съм жива. Въпреки това.
Навсякъде съм. Топла и незрима.
Аз съм Любов... не си ли го разбрал?

Радосвета Аврамова
 

Аз нямам път към нови върхове -
мечтите ми са вече ослепели.
Но тайнството вселенско ме зове,
където няма страсти полудели.

Не търся Рай и славни пиршества.
Не чакам Ад сред врящите казани.
Дилема лековерна е това,
която не лекува мойте рани.

На вечното блаженство мъдростта
и промисъла приказен на Бога
не ще достигна. Само Любовта
в сърцето си да нося вечно мога.

Радко Стоянов 

Аз вярвам във добрите намерения,
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.

Аз вярвам във усмивката на хората,
във силата на чистите сърца,
които не съзират в нищо злобата,
дори когато страдат от това.

Аз вярвам във вълшебството на думите,
във силата да бъдеш светлина,
за многото изгубени по друмите,
измамени деца от старостта.

Веселин Веселинов