Предизвестен апокалипсис -
сред летен мраз и зимен зной...
Наум попълвам всички липси
във дъсчения свят на Ной.

Неистово, с последни сили
кове сърцето като чук
пирони в талпите изгнили
на грохналия стар сандък,

та щом водата паст раззине
и глътне шарения свят -
надеждата да не загине:

виж, в лоното на Арарат
бял гълъб с клонка от маслина
предизвестява благодат.

Владимир Виденов 

Дойдох днес болката ти да отнема.
Сега по-малко те боли, нали?
По-леко тъй ще носиш твойто бреме,
когато с мен го поделиш.
Защото то през моето сърце минава.
Виж, през прозореца лъч слънчев грей.
Ти дай ръка. За твое здраве
сърцето песничка ще ти изпей!

Виринея Вихра 

Ти може да я гониш до припадък,
тя все така ще идва и ще взима,
тя все така ще плаче и ще страда...
Защо ли обичта е тъй ранима?

Ти може да я мислиш за награда,
за капка дъжд - извечна и незрима,
тя пак до теб ще стене и припада...
защо ли обичта е тъй ранима?

Без нея няма болка и наслада,
без нея твоят делник няма име,
и само тя е в рая, и е в ада...
Защото всяка обич е ранима.

Борислав Петров 

Как живите цветя ухаят
с красив и чувствен аромат.
Не ги откъсвай от душата –
без време ще се изсушат.
Поливай ги със порив жаден
и радвай им се всеки път,
когато, милвани от вятър,
на воля щедро те растат...
Не искам чувства от хербарий,
а обич с нежен дъх и цвят.
И даже да е много кратка,
за цяла вечност си богат.

Вилдан Сефер