Да, знаех си, че трябва да съм лоша!
(Че кой ли ги обича днес добрите?!)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?
Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя
(а не безумно все да ги обичам).
Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?
Защо не бях и аз като жените -
любовница без съвест и без чувства?
Без срам да им се ровя във душите,
а щом им се наситя - да напусна.
Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите.
Останалите - дето ги обичат -
о, те са просто тежък делник в дните.
Да, знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!".
Докато съм добра е невъзможно...
Добрите са родени за отричане!

Васка Мадарова 

И вода колко тече – помъдряхме, момичета.
Децата ни вече сами свойте рани превързват.
Все по-рядко на воля срещу вятъра тичаме.
А Земята? Тя пак се върти. Както винаги – бързо.

Но светът си е същият – пак любов го наричаме.
Ето спираме днес да погледнем смълчани –
синовете ни чакат свойте момичета,
дъщерите ни тръпнат във момчешките длани!

Нейна Светлост съдбата си разплита косите
и щедро предлага за всеки по нещо –
със ожулени лакти, но с блясък в очите
наште стари момчета пак ни канят на среща!

Росица Сертова 

Животът така ме прегръща,
че просто почти ме души.
Със същата страст му отвръщам
и гледам го право в очи.

А той ме пристяга питонски
и жадно примлясква дори.
Но аз се държа шампионски -
не ме е нагълтал нали?

Остава излишен въпросът
от двама ни кой ще е пръв.
Какво да се прави... животът
най-често живее от смърт.

Вяра Рангелова 

Аз вярвам във красивата Любов.
Онази, дето е като дихание.
Онази, дето е във теб живот,
разказвана в легенди и предания.

И алчно дето я отпиваш
направо със сърцето жадно.
И капчица по капка си я вливаш
в кръвта. За да не ти е хладно.

Онази, дето да изпиеш
като причастието на умиращ.
И чак до облаците да се вдигнеш
във танц, диханието спиращ.

Любов, която те издига
над всичко дребно и смъртта.
И мъртъв от постелята повдига,
шептейки името и" на уста.

От слънцето при тебе слиза,
изпълва те със сили да вървиш.
И хляб за тебе е, последна риза,
на кладата - с усмивка ти гориш.

Не е утопия или химера,
или мираж на луди романтици.
Полита Тя над всяка бариера,
във теб танцува ято птици.

Аз вярвам в чистата Любов,
съдбовна, нежна и неповторима.
Сънуван звезден благослов...
До сетен дъх ще вярвам че я има!...

Валентина Цвяткова 

Аз моля Бог да ми даде кураж
в изкуството да бъда бяла птица,
на щастието горният етаж
да стигна като пролетна Росица.

И вечно да живее моят дух
далеч от обсега на суетата,
с отворени очи и остър слух
за всяко трепване на красотата.

Във хубавите дрехи и парфюм,
културата добре да се усеща,
да лъха на присъствие и ум,
където висините дават среща.

Росица Копукова