Животът ми е наниз от мъниста
мънисто цветно всеки ден е давал.
Понякога от ангел съм по-чиста,
понякога по-черна съм от дявол.

Струят потоци хиляди във мене,
разделят се и сплитат се пътеки.
От възлите на топлите ми вени
посока своя сякаш има всеки.

Аз огън съм, изгаснал сред пожари,
вода съм аз, удавена в морето.
Понякога от студ у мене пари
или от жар смразява се сърцето.

Подобно времето съм разнолика,
събрала сякаш цялата вселена.
Дълбоко нейде мойта същност вика,
от тази разноцветност уморена.

Това съм аз! Дори не съжалявам,
от болка, че лудея или стена.
На себе си аз вярна пак оставам
бушуваща, обичаща, смирена.

Вероника Лазарова 

Най-отдолу насипваш целувки.
Втори блат - нежност,
сиропирана с влюбени погледи.
Върху него разстилаш
лек крем от докосване.
Посипваш обилно със смях,
ситно смлян.
Третият блат е доверие.
Дали е опечен добре,
проверяваш
с малка невинна лъжа.
Ако не лепне,
значи готов е.
Сиропираш отново,
като в сиропа
за аромат
добавяш и страст -
само няколко капчици.
Втория крем
разбиваш с любов.
Глазурата правиш с усмивки.
За украса
поръсваш с мечти,
едро настъргани,
и тук-там малко фантазия.
Не прекалявай.
От многото сладко горчи.

Галина Белинска