Каквото имам ти го давам, каквото нямаш, го делим,
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом,
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.

И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз,
аз все из облаци витая, а ти на разума си глас.
С хвърчѝла пълня ти небето, не ме разбираш ти докрай.
С мен седмо бе, или не бе то? Светът за лудите е рай.

Тринайсто лято ли отмина? Е, нямаш повод за скандал
и уважителна причина, да кажеш – скучно си живял.
Цветята мъртви не ги искам! Подаръци? Окови, плен.
Луната тази нощ е близко. За тебе дар съм – ти за мен.

Надежда Ангелова 

Кой скитник не е пожелал
да види оня дом, отгдето
за първи път е той видял
да грее слънце на небето.

О, всеки странник някой път
е бил без никого и нищо,
а само с жал за роден кът,
за разореното огнище;

да седне вечер у дома
до огъня запален вечно,
да слуша песен на главня,
на майка думите сърдечни.

Тъй скитникът със морна гръд,
живял без никого и нищо,
се връща в родния си кът -
при разореното огнище.

Младен Исаев 

Получих някъде пробойна -
и пустота нахлува в мен.
Опитвам се да бъда строен
и все така непобеден.
Напразни жестове. Талази
миришеща на смърт вода.
Не е, която гали плажа,
не е простор и свобода.
А е вода, която дави
големите плувци по здрач.
След туй полека се затваря
небесният унил клепач.
Захлупен в тоя мрак не виждам
какво за утре ми се готви.
Защото дъното приижда
и зъбят се отдолу котви.
Безмълвни, непонятно-страшни,
затънали от векове
във неподвижна дънна каша -
като човек сред грехове.
А трите фута са под кила
и бурите са ми прилика.
Ще се спася - аз имам сили.
За помощ ако не извикам.

Михаил Григоров 

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай.
Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена.

Александър Геров