Той прилича на мен. Но е само
по-красив и по-силен от мен.
И върви все до моето рамо
и в беда, и в безоблачен ден.

Аз без него за миг бих загинал,
паднал бих на живота в калта
или бих непременно загинал
в най-ненужния край на света.

Той е винаги нейде пред мене,
все забързан, все млад и крилат.
Подир него вървя устремено,
но съм винаги нейде назад.

Искал бих да го стигна. Набирам
сили, крача... Но трепвам смутен
и тревожно тогава разбирам -
би угаснало нещо у мен.

Разгоряната моя жарава
би угаснала в моята гръд,
моя устрем би секнал тогава,
дотежал ми би дългия път.

Скоростта си със него отчитам,
всяка негова крачка ловя:
той избърза - тогава политам,
крачи той - аз задъхан вървя.

Ще го стигна. Да спирам не бива,
спра ли - моя живот ще е спрял...
И върви, и напред все отива
устремения мой идеал.

Али Керим 

Любов е когато те викам по име,
когато затворя очи и те виждам,
когато прошепваш “Любима, любима...”,
любов е когато в усмивка приижда
онази вълна на неземна наслада,
екстазът на утро, дъха ми на роза,
далеч от вседневната хорска досада,
далеч от нормалната драма и проза.

Любов е когато се будиш от нежност,
с която съм вляла в очите ти радост,
когато прегръщаш и тръпнеш копнежно,
когато денят ти прелива от младост
с онази възторжена блага повеля
да имаш в сърцето от моите страсти,
да пееш, въздишаш, да си безпределен,
защото Любов е щом двама израснем.

Дела Раи 

Не ме упреквай понякога,
че съм там, където не бива.
Имам една тънка болка в душата
и тя ме убива.
Аз просто виждам
как всичко си тръгва.
Отива нататък завинаги...
Без остатък!

Не ме моделирай!
Остави ме така недодялана,
ненатъкмена...
От безкрайни промени
съм несъмнено преуморена.
Не ме упреквай понякога,
че тази струна се къса -
настройва ме някой,
а всъщност ме пренавива.

Сияна Богданова