За какво мечтите да се сбъдват,
ако няма с кой да ги делиш?
Ако няма кой да те прегърне,
ти не можеш да им устоиш.
За какво е тъпата комедия,
във която никой не говори?
За какво е цялата трагедия,
във която всички сме актьори?
За какво животът ни намачква
като носни кърпички във яке?
И какво сме - пиленца без квачка,
или Гордите, Самотните, Нечакащи...

Всичко просто е една илюзия,
но и нея вече сме изгубили.

Андро Стубел 

Да бяха станали весла
ръцете ми - да бяха -
сега вълна да съм била.
Сред океана - стряха.

За всичките бездомни дни,
беззвездни нощи -
на земните ни съдбини.
Една надежда още.

През ветрища и ветрове,
че може би от Слово
Човекът в нас след векове
ще се роди отново.

Спаска Гацева 

Безмълвно, беззвучно, като летен мираж,
любовта се изплъзва, озъбена, шарж.
Кози пътеки, тилилейски гори,
търсих я шеметна, бурна, да ври.
А тя била вкъщи, ето, тука до мен,
смешно похъркващ, побелял, уморен.
Утре кафето ще пиеме двама,
пак ще се джавкаме без свян, по пижама.
Ще нищиме спомени минали, радостни,
Дните със тебе, не са толкова тягостни.
Моя глътка горчива, изтерзана любов,
ехо отекващо, вик, паметен зов,
бурна река, водопад устремен.
Нека по дълго да бъдеш със мен!

Снежана Борисова