Аз затова го обикнах до Бога,
каза – и завъртя света.
Другите хлипаха: „Чакай, не мога!
То, ако става така...“
Аз затова го погледнах пряко,
косвеното смъди,
и му съблякох от раз душата,
знаейки, че боли.
Той не посмя да каже: „Стига!
Луда ли си?! Инат!“
Та затова съм от днес „Любима“.
Всички страхливци – назад!

Стефка Стефанова 

Аз вярвам в слънчевия лъч,
изпращащ светлината на земята.
Загряващ с топлият си дъх,
кръвта след нощен сън в телата.

Във блясъка на капката роса -
сълза небесна и по детски чиста.
Звездица в ароматната трева.
Кристална. Светещо мънисто.

Аз вярвам в птичите криле -
във полета и във простора.
Във широтата, в безграничността.
Във неслучайността на всички хора.

Не търся смисъл в миналия ден.
Дори не бързам и за утре,
защото настоящето е миг свещен.
А утре... може да съм мъртва.

И вярвам... в топлината на нощта -
вълшебна, с много обич споделена.
Аз вярвам! Вярвам в любовта
и зная, че за нея съм родена!

Детелина Стефанова 

Днес отново по старите улици минах,
сякаш твоите стъпки кънтяха до мен,
вън бе слънце, с очите си жадно попивах,
радостта от усмивките чужди... Смутен,

осъзнах колко пусто без тебе е всичко,
колко много си значела в моя живот,
как далечното с теб става толкова близко,
как горчивото става най-сладкия плод.

И вървя, уморен от мечти наранени,
всяка крачка е спомен, а ти си далеч,
скрита болка пулсира в моите вени,
а тъгата пронизва без жал като меч...

Стефан Александров 

Единствена остана случайната им среща,
но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно, поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.

Докоснаха се кратко, разминаха се дълго,
той тръгна упорито в посоката си стара,
а тя се сви отново в самотния си ъгъл...
Премигна и угасна след нея светофара.

А всъщност близостта им не беше обичайна,
те бяха се обрекли, преди да се родят,
сам Господ им изпрати планирана случайност,
която да ги срещне един-единствен път.

Един-единствен път да преплетат съдбите
и после да се спуснат в утъпкания бряг...
Но щом във своя танц са стигнали звездите,
след хиляди години ще се намерят пак.

Бианка Габровска