Не златните халки, не брачното ни ложе –
страданието с тебе ни сроди.
И знам: това, което мене ме тревожи,
и твоето чело ще набразди.

Животът ни не е картинка идилична,
за капка радост водим с теб борба.
Като герои от трагедия антична
сме срещали суровата съдба.

Понякога забравяме какво е ласка –
какво ли не изпитахме до днес!
Ала на щастието златната каляска
ще дойде и на нашия адрес.

Сега поспи. А аз до тебе ще приседна.
Вълшебната каляска ще звъни...
Спи, моя уморена, моя ненагледна,
до следващата болка отдъхни!

Стойчо Стойчев 

Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха.

С какви ли не ключета не опитваха -
със външност, физика, галантност, ум,
а други пък с богатство ме оплитаха,
с престиж и власт...Излишен шум!

Не сетих как невинното амурче
прободе ме със твоите ръце!
Сърцето много лесно се отключва,
когато се отключва със Сърце!

Дияна Енчева