Аз ида като истинност, която
огрява слепотата на душите ви.
Аз ида като чистота предвечна,
за да избистрям с нежна длан очите ви.
Аз ида като дишане, което
се ражда с вас и вас ви ражда.

Не ме наричайте лъжовна,
когато в мое име лъжете.
Не ме наричайте продажна,
когато ме продавате.
Не ме притягайте във дрехата
на вашата креслива чест.
Не ме преследвайте като престъпница.
Не пипайте цветята на духа ми
с отровните ръце на завистта.
Не се ровете в чистия ми извор.

Аз водя по реките на кръвта ви
победите на вашето безсмъртие.
И пея там,
и страдам тук,
в нетрайността си — трайна,
нетрайна — в трайността.

Добри Жотев 

Като плочки на домино
дните бутаме - гузни,
още дишаме спомени
и се храним с илюзии.

След надеждата тичаме,
над проблеми умуваме,
влюбени сме в момичета
каквито не съществуват.

Носим песни в душите си,
дето никой не иска.
Мислят ни за чешити, а
чужда болка ни стиска.

И в последно усилие
на доброто да вярваме,
на света се надсмиваме
като весели варвари.

После черното с бялото
смесваме в упование -
наше нежно проклятие
и напразно старание.

Анонимни, натрапчиви,
все пак нужни на някого -
като стръкче, закичено
на ревера на лятото.

Тодор Каракашев 

В радост и грижи
протече живота,
много неща
не видях и видях.
Сядах на пищни
трапези с охота,
вече на много
огнища се грях.

Но да не кажа,
простете, не мога. -
Трябва да бъда
безчувствен и сляп:
няма по-топъл
от селския огън,
няма по-сладък
от черния хляб!

Димитър Гундов 

Е, какво пък!
Не живях по правилата!
Някак си на странна птица ви приличах.
Ъгълът, под който гледах Светлината,
цветовете правеше различни.

Опака.
И не половинчата.
Изкушенията си докрай обичах.
Къща не направих и не ме очакват.
Стиховете ми звучат премного лично.

Не родих деца.
А исках три да имам.
Нормите със примки все ме спъваха.
Нощите изтекоха безименни,
с онемели думи ме разпъваха.

Тъй се случи -
не по правилата!
Много сенки в погледа натрупах.
Ъгълът, под който гледах Светлината,
беше моята присъда. В упор!

Татяна Любенова 

Щастливо ми е. Няма, знам, причина.
Денят започна с мъничко тъга.
Но бързо като буря тя премина.
Роди се в утрото една мечта.

Докосвам пак с добра ръка небето.
Денят от Господ е благословен.
Събуди се отново в мен детето.
Усмихвам се, защото си до мен.

И някак всичко лошо си отиде.
Рисувам с устни твоето лице.
Прегръщаш ме. Пак мога да те видя
и да почувствам твоите ръце.

Дали ще си отиде този миг, не зная.
Дали и любовта ще отлети...
Щастлива съм. До болка те желая.
Това май е достатъчно.
Нали?!?

Таня Симеонова 

Добре че има глупаци,
които не са те целували сутрин,
които не са те гледали спяща,
които не са се вслушвали в
гласа ти, когато си им разказвала,
от какво се страхуваш,
какво обичаш,
какво те тревожи.
Добре че не са забелязали
трапчинките,
как кръстосваш пръсти,
щом много искаш нещо,
очите ти, когато си ги гледала.
Добре че са били твърде заети,
твърде себични,
твърде слепи,
за да те видят,
да те оценят,
да се влюбят.
Добре че си си тръгнала,
че са те пуснали,
че си се счупила,
че не са те потърсили,
за да може някой,
да те види,
да те чуе,
да се влюби,
да остане.
Добре че си обичала,
че си умирала,
че си прощавала,
че си се губила
в неправилните,
за да може
правилният
да те намери...

ДимитроV 

И ако има бог, да слезе тука долу,
да влезе в стаята ми, без да чука,
на стола да захвърли ореола си
и да поиска нещо топло за закуска;
да каже, че отдавна е забравил
божествения мирис на кафето
(след толкова амброзиеви пари
на бас, че ще го заболи сърцето).
Ще пием бавно земното блаженство
и няма да го питам как е в рая
и там дали ще ме приемат лесно
(защо ли ми е, господи, да зная),
а само кротко, кротко ще го слушам -
как го върти коляното през зимата...
озонът му привършвал... а пък сушата...
Тогава ще повярвам, че Го има.

Таня Пенчева