Не се опитвай ти да ме забравиш
изтривайки последната сълза.
Помни, че винаги ще те обичам
погребан в непрогледна самота.

Ще бъда слънчев лъч избягал
от черната прокоба на нощта,
но блъснал се във тебе и излязъл
оставяйки искрица топлина...

Ще бъда аромата на цветята,
които някой друг ти подарява,
ще бъда черна дупка във душата
в която миналото остарява...

Траян Виденов 

Прости ми.
Аз не зная точно къде в душата ми си ти.
Изпял какво ли не във рими,
за теб не сетих се... прости.

До мен била си много нощи,
и в радостни, и в тъжни дни.
До днес не съм разбрал аз още
какво във теб ме заплени.

Дошла с покой, присъстваш нежно
във този наш живот нелек,
аз чувствам, че е неизбежно
да бъдем заедно - навек.

Ръката ти с милувка топла
каква ли мъка не теши.
Какъв ли нечовешки вопъл
не спря пред нашите души.

Изгарял в теб, и теб проклинал
за всичко в този свят недраг,
когато мисля, че умирам,
аз само с теб намирам бряг.

Любов приел, врата отворил,
не мисля аз, че ще сгреша,
ако призная с нежен порив,
че ти си моята душа...

Томи Тодоров