В съня ми идваш и целуваш,
лицето ми целуваш бавно.
Години вече те сънувам,
сега си вече по-реална.
Сега си вече въплътена -
ранима, земна и възможна.
Стоиш пред мен, поглеждаш в мене
и казваш да не се тревожа.
И аз наистина преставам
в Апокалипсис да живея.
Със мисълта за тебе ставам,
а вечер лягям пак със нея.

И вече само ти, любима,
единствена в света ме имаш.

Андро Стубел 

Когато Бог раздавал е таланти,
аршинът му май бил е повреден,
дал на съседката бижута с диаманти,
оставил тенекиени за мен.

На нея дал луксозна лимузина,
в комплект с красавец. Много силикон.
Почивки и екскурзии в чужбина,
палат от алуминий и бетон.

На мен – една ръждива стара трошка,
в комплект със хъркащ мъж и две деца,
къщурка със веранда и овошки,
ухаеща на пържени яйца.

На нея дал луксозни тоалети.
Изискани вечери. Питие.
На мене – работа и стрес. Диети.
Едно и също скучно битие.

Но ето, че красавецът фалира,
последното петаче доизпи,
излезе от палата на квартира
и вече в пухено легло не спи.

Съседката сега с трамвай пътува
и търси следващ баровец с пари.
От втора употреба пазарува,
сама си чисти къщата дори.

Сега разбирам колко съм богата
със двете си деца и мил съпруг,
с почивките на къмпинг всяко лято
и с дом, ухаещ на бекон и лук.

Нели Вангелова 

От слънчевия блясък на морето,
от полъха студен на ветровете,
от промисъла таен на небето,
от ударите гръмки на сърцето,
от тайнствените знаци на всемира,
от спомена свещен на вековете
възторгната душата ми умира,
за да възкръсне като полско цвете.

Недялко Чалъков 

Бъдете кладенци, в които
да се навежда всеки жаден.
И да ви търси упорито
не само за дъха прохладен,
със който, неспасен от зноя,
по своята земя ще скита.
Бъдете капки от пороя
и цвят в цъфтежа на върбите.
Да ви откривам сутрин рано
в калинки слънчеви и пъстри,
в стада, по хълма разпиляни,
и във кован старинен пръстен.
Да ме събуждате през нощи,
в които ще сънувам мама
как чака вечерната поща.
Бъдете бял крайпътен камък,
след който като родна люлка
ще ме подеме топъл вятър.
Бъдете първите светулки
на дълго плодородно лято.
И нека по закони строги
на смърт да ви осъждат бързо,
щом се тревожите без болка
или пък плачете без сълзи.
Щом сивото за вас е синьо.
И за суетна лесна слава
забравяте, че всяко вино,
за да е силно, отлежава.
Бъдете кладенци, в които
вода най-чиста да се влива.
Но изворчетата им скрити
да си останат вечно живи.

Андрей Андреев