Боже мой, ти си същата!
Както в онова лято.
Мислено те прегръщам и...
тичам след дъщеря ти.

Тя е една принцеса,
но аз съм смешникът-клоун.
Конче с торба овесена.
Дънер.Г лупакът Флинтстоун.

Тя ме превърна в дядо си.
После в Ежко Бежко.
Скачам от буйна радост и —
ето ме — въртележка!

— Много си — казвам — готина!
Тя ме притиска силно.
Скърцам съвсем по ноти,
но шапката ми се килна...

Щипнах ѝ леко бузата.
Грейнаха две трапчинки.
Аз си намерих музата,
тя — своя розов Пинко.

Уж съм умел всезнайко, а
все от ума си патя!
Пак се разминах с майката —
влюбих се в дъщерята...

Анибал Радичев