Има още
такива жени,
които ще сготвят вечеря,
няма да целунат друг,
ще се облекат красиво за теб,
ще ти изгладят ризите,
ще ти вдъхнат увереност,
ще повярват в доверие,
ще те разберат без думи,
ще са силни и все пак
ще се оставят да ги пазиш.

Има още
жени,
които знаят как
да бъдат жени
и защо това е
толкова нужно.

Валентина Йоргова 

Аз бях влюбен! Ти Самодива,
която прегърнах с усмивка широка,
така двама поехме щастливи,
през "морската" шир на живота...
Време прекрасно - слънце, вълни,
а нашият дом - мъничка яхта.
Денем ни галеха топли лъчи,
а в нощите аз бях на вахта...
Посрещах с усмивка изгрева нов,
душата ми пееше песен нечута,
С едничката истинска чиста Любов
ти правех кафе във каютата...
Но... Ето че буря изви се,
Дъжд заваля - вятър излезе,
блесна светкавица - скри се,
слънцето сякаш залезе...
Руля държах - ревяха вълни,
оставах вече без сила,
имах нужда от теб. Ела! Помогни!...
Но... няма те! - беше се скрила!
Кървяха ръцете ми, въздух не стигаше,
отправях молби към предците,
курса държах - носът се издигаше,
пищяха ужасно скрипците...
Имах нужда от теб - от твоето рамо
с мен беше Ти и волята Божа,
но за тебе вече НЯМАШЕ ДВАМА,
важна бе само твоята кожа...
Океанът живот е толкоз голям,
че ме подмяташе както си иска,
Имах нужда от теб, не можех все сам
с кървави пръсти руля да стискам...
И ето, че риф се вряза във кила,
отвори пробойна голяма
живота нахлу с такава сила,
и Любовта ни превърна във драма...
Потъваше яхтата с платна разгънати,
теб на малката лодка качих,
а аз поех с... "дома ни" към дъното,
без да се кая, че те спасих....
Ако с някого пак през живота отплаваш,
не играй на Любов, през лъжа не надничай,
не искай само ДА ПОЛУЧАВАШ,
а ако можеш... Поне малко обичай!...
Тогава няма да има умора,
само обич ще грее в ефира,
и когато е нужно - БЪДИ МУ ОПОРА,
само такава Любов НЕ УМИРА!...

Валентин Желязков 

Дори да изгарят ръцете ни,
не бихме се пуснали с тебе.
Да ронят небетата пепел,
в очите ти само ще гледам.

Дори да се срутва земята,
до теб ще съм плътно докрая.
На камък да станат сърцата ни,
смъртта си ще срещнат във рая.

Дори да загубя ума си
и страшни прокоби да сбъдна,
сред пламъци тебе ще търся,
през мрака при теб ще се върна.

бялатишина 

Пътеката е също път,
но по-интимен.
Тревогите ще се поспрат,
ще ги отминем.
Като смокинови листа
се зеленеят
отломъците на скръбта,
но не умеят
пророческите светлини
да омагьосат.
Разделяйки очите ни,
които носят
и вътрешния ипостас
на същността ни,
ще се вселят в един от нас,
протегнал длани
към плаващия демиург
с лице от облак.
Подрежда ни един до друг
земята обла.
Пътеката ще се вплете
в шосе безлико.
Да бъде възрастно дете
не иска никой.

Боян Ангелов 

И ето - пак е лято.
В тревите лъч загубен
пак търся из полята.
Отново сам и влюбен -
пак търся. Не от вчера...
Лъчът ако угасне -
и пепел да намеря,
за мен ще е прекрасно!
Сърце, което търси -
и в пепелта искрица
го топли.
Ще възкръсне
от тази пепел птица!

Борислав Ганчев 

Денят прекрасно се изниза
след дълга и протяжна нощ,
а ти остана с мойта риза,
изпила цялата ми мощ.

Загадките от твойте форми
сервираха водовъртежи
и паднаха от тебе всички норми,
а въображението се наежи.

Уж виждах те пред мене цяла,
а ти воално се изплъзна
и в сладостта си прималяла,
страст на балкона дълго зъзна.

В дима на моите пороци
едни следи от теб се скриха,
не бях научил тез уроци,
а жаждата ми утолиха.

Сега спокойно се разтапям
в пространството на твойто ложе
и с любовта ти се намятам,
защото може, още може ...

И чакаш ме да се съвзема,
в нирваната да сляза от небето.
Неразрешим ли е проблема,
ако остана зад пердето?

Бойко Беров