Двеста извори на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели ще отминеш,
мене между всички ще намериш.

Имаш ли за туй в сърцето сила?
Имаш ли за туй сърце до гроба?
После няма никога да искам
да ми се заклеваш в обич.

Евтим Евтимов 

Всички пътища водят към теб,
всяка мисъл при теб пак ме връща,
всеки спомен е тъй осезаемо жив
и наситен със твойто присъствие.
Всяко кътче в душата ми ти завладя,
щом съм с теб се превръщам в сияние,
става чудо и див се завърта света -
и със тебе съм цяла желание.
Всички пътища водят към теб,
всеки миг с теб в света наш ме връща,
с обожание пазя те в мойто сърце -
и със дива, безумна любов те прегръщам.

Евдокия Иванова 

За мене празници отдавна няма
и делникът отдавна ми е сив,
отдавна не ми казва никой "мама"
и не се чува детски смях щастлив.
Отиде си, порасна ми детето
и каза "имам свой живот".
На мен ми легна мъка на сърцето,
че съм сама без нейната любов.
Ще бъде тя щастлива, тъй ми каза
и тръгна след любимия навън.
Тя пъпната си връв със мен преряза,
а аз останах си като самотен пън.
Прекрачи прага, без да се обръща,
затръшна силно пътната врата.
Видях как мракът бързо я обгръща,
смехът ѝ само чувах във нощта.
Пораснало дете - порасло птиче,
отлитна да си свие то гнездо.
Отгледах с обич моето момиче...
Пред Бог изпълних делото добро!

еvropa 

Любов! Любов ли? Боже мой, но как,
когато ни притиска зла тревога,
когато във душите ни е мрак
и от години там го няма Бога.

Забравихме ли? Нещо в нас мълчи,
изтлява бавно капчицата нежност
и не съзират плахите очи
ни днес, ни утре някаква надежда.

Във поругано време, в самота
се търсят пак ръцете с тръпни вени
да поделят навярно тежестта
на миговете трудно преживени.

И всеки допир като крехък цвят
се мъчим да запазим. Докога ли?
От всичко ни отнема този свят
и вече няма кой да ни пожали.

Добре, че ще се спусне нощ над нас
да скрие уморените простори.
И някъде ще скита моя глас
да те намери и да ти говори.

Драгомир Шопов 

Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

Дорика Цачева 

Във въздуха очакване трепти.
С първите лъчи дойде надежда.
И вятърът-мечтател ми шепти
за топлина, усмивки и любов гореща...

С очакване нощта е натежала.
Луната нежна дъх е притаила.
Надеждата при мен напук остава
и аз в безвремието на съня я скривам.

Очакването в струна ме превърна.
Лек полъх, вопъл-стон изтръгна.
В копнеж ръце протягам да прегърна...
Две думи... и животът се завърна!

Geni-Liso
 

Какво нещо е живота приятелю!
Днес си здрав, утре болен - уви!
И когато очакваш признателност,
срещаш завист, разбити мечти!

Какво нещо е съдбата ни, нашата!
Тя уж бе благосклонна към нас!!
Със мечти все ни пълнеше чашата!
Но, разби я тъй бързо... За час!

Какво нещо е да имаш приятели,
да разчиташ на тях всеки ден..
Но, когато те станат предатели,
нещо силно пречупва се в мен...

Какво нещо е тъгата, жестоката!
Как ни стиска, души ни без жал!
С нас тя крачи, не сменя посоката!
И ни мачка, все едно сме от кал...

Какво нещо е споменът! Минало?
Първи тръпки, целувка, любов...
Детство наше тъй бързо преминало!
Младост мила, любящ майчин зов!

Какво нещо е живота приятелю!
Една тъй жестока, неспирна борба!
Миг кратък, обвит е във тайнственост!
Път за никъде... Път към смъртта!

Добромир Радев 

Животът си изтича ден след ден.
Не знаем колко още ни остава,
но благодарна съм, че днес си с мен
и че съдбата този шанс ми дава -
отново да ме срещне любовта,
и онзи нежен трепет да изпитам,
а щом към теб политне мисълта,
сърцето да тупти в забързан ритъм.

biala_liastovica
 

Дори да бяхме млади в друго време,
въпросите са все едни и същи.
Морето не е само до колене
и най-добре човек се чувства вкъщи.

Животът неусетно отминава,
докато носим белези от вчера.
Голямата любов не се забравя
а, щастието все ще ни намери.

Каквото трябва, просто ще се случи.
За нищо до сега не съжалявам,
най-хубавото - вече съм получил.
Да имам теб и с теб да остарявам.

Добромир Банев 

Затова, че светът е различен
и през всички сезони цъфти,
своя отговор вярно заричам:
Моя светла причина си ти!

Затова, че врабчето в гърдите
тихо пърха и бурно лети -
да докосне за миг висините...
Моя светла причина си ти!

Затова, че мечта не залязва,
но и в късните нощи блести -
чудна приказка още разказва...
Моя светла причина си ти!

Затова, че косата сребрее,
но момче от очите трепти -
в хвърчилата му слънцето пее...
Моя светла причина си ти!

Затова, че живях и живея -
всеки отговор в тебе шепти...
Да спестявам любов - не умея!
Моя светла причина си ти!

Ясен Ведрин 

Вярвах някога в легенди нови.
Даже сам създадох си и мит.
И така живеех в свят от слово,
от илюзии почти пропит.

Във мастилницата на живота,
щом перото нежно потопих,
се стъписах изведнъж, защото
много тъжен стана моят стих.

И до отчаянието близко
пак не съм отчаян песимист –
много лесно се намира изход,
много трудно се остава чист.

В тоя свят на хора и злодеи,
ни нещастен, нито пък щастлив,
вече без илюзии живея...
И е чудо, че съм още жив!

Димитър Милов 

Минават дните мълчаливо.
Сближихме се едва-едва.
Очите ти ме гледат сиво,
а аз сънувам синева.

Усмихваш се така красиво,
опряла в мойта гръд глава.
Но във очите ти е сиво,
а в мене грее синева.

Живеем, любим се фалшиво.
Тъмнеят всички сетива.
Под пепелта на твойто сиво
угасна мойта синева!

Янко Стефов