Горещо лято - тъмен шоколад.
На капки влизам в сладката магия.
Зад всеки ъгъл ме причаква пак
и аз вървейки няма да се крия.
Попивам го на лятото цвета,
изгарям... и изгрявам по-лъчиста
и имам вече тази свобода
да плувам в него и да бъда чиста.
Червено нося. Сигурно така
на него ще започна да приличам
и както хващам слънчев лъч с ръка -
не се отдръпва, значи ме обича.
Гореща сянка, топъл дъх, асфалт -
спасявам се да хлътна във реката
и там ведно с дълбокия ѝ глас,
след рибите във бързея се мятам.
Да бъде лято! Дърпа ме градът
забравил, че за някъде е бързал.
Оцеждам в капки сол и светлина,
на възел... който в ляво е завързан.

Христина Борисова 

Нима човекът трябва да се пита
за смисъла на земните неща,
когато слънчогледовата пита
му свети като слънце във нощта.

Когато чува гласове небесни,
които ангелски слова шептят
и към сърцата неговите песни
напират – да намерят своя път.

Защо упреква той със мисъл скрита
съдбата си, че щедра не била.
Нима все някой трябва да размита
и пътя към успеха със метла?

Какво ли още иска да пожъне –
на масата му вече свети хляб.
Нима завижда за венеца трънен,
нима той вижда в него случай сляп.

Нима и свободата със каишка
най-после иска да завърже сам...
Животът всъщност е една въздишка,
сълза за ангела в небесен храм.

Димитър Милов 

Беше истински дъжд
и внезапно дойде с гръм и тътен,
непознатият мъж
с кон се спускаше бавно по пътя.

Планината отзад
беше някак си странно мъглива,
към безлюдния град
тоя конник видях да отива.

Станал бе вир вода
и небрежно юздата държеше.
Върху него дъжда
тежко с едрите капки плющеше

като удар с камшик.
Ала той продължи примирено
и така наруши
всяка скука на тая вселена.

Този миг свобода
си откраднах и даже се влюбих.
Но мъжът под дъжда
неусетно се беше изгубил.

Тоня Трайкова 

Докато живи сме, ще се любуваме
на красотата в нас и извън нас!
И до последния си ден ще чуваме
на любовта примамливия глас!

Все ще ни радват птичите послания,
и на цветята огненият чар!
На небесата - сините сияния,
И на Земята всеки райски дар!

С невидими лъчи ли сме привлечени
от всичко хубаво на този свят?
Живееме с души, докрай обречени
да вехнат, но и дълго да цъфтят!

От детството сме тръгнали с желание,
за някои останало мечта -
да вкусим от щастливите страдания,
с които ни обрича любовта!

Тодор Лицов 

Уморих се от човешка простотия
и наслушах се на думи зад гърба,
отвратих се от човешка лошотия
и нагледах се на грозните неща...

Заразен със злоба и омраза
саморазрушава се света,
нека излекуваме проказата
- ред е на красивите дела!

Нека се усмихнем за начало
- малко по-щастливи, малко по-добри,
злото в миналото да оставим,
да сме заедно и никога сами!

Таня Батаклиева