Не можеш да избягаш от страха.
Любов и страх живеят в симбиоза.
Тъй както изневярата с греха
са неразделни в стихове и проза.

Съмненията, мислите сред нощ,
тревогите и всичките въпроси,
понякога са тихият разкош,
които любовта с въздишка носи.

За да ценим целувките, страстта,
страха отпиваме на малки глътки.
Така по-силна става любовта,
когато ти си в моите прегръдки.

Добромир Банев 

Изгубвал ли си някога ума
по две очи затворили звездите?
Попадал ли си в плен на любовта
дошла внезапно, без да те попита?

Разтварял ли си в нечия душа
душата своя с чиста всеотдайност?
Летял ли си с крилете на страстта?
Потъвал ли си в синята безкрайност?

В омайни нощи ти не си ли искал
животът да забрави своя ход
и тялото до себе си притиснал,
не си ли ти благодарил на Бог

за неговата щедра милост,
за ласкавата му ръка,
за любовта, която в теб извира
отново пресъздавайки света?

За пъстротата - лека пеперуда,
за пълнотата - твоя топъл глас,
за звънката усмивка - шемет луда,
за огъня във теб - самата АЗ!

Добринка Захариева