Безшумни стъпките си да направя
и техните следи да скрия аз -
следи, които в тебе съм оставил
Да заглушавам в шепи своя глас -
гласа превърнал пътищата в ручеи
Зад сключените устни до смъртта
свещената си обич да заключа
и само в мене да остане тя.
Прозорците за миг да станат слепи,
когато те повикам аз под тях.
Вратите да загубват своя шепот,
когато се докосвам аз до тях.
Дърветата да ме забравят нощем
и да не знаят кой върви под тях.
Остава мене да ме няма още,
та обичта ми да не бъде грях.

Евтим Евтимов 

Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш - нерадост.
И каквото да вкусиш - горчи.
Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.
Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им - черна сгурия -
да прогоня със пламенна жар.
Тежък градус кипи в битието -
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето -
да живее или да умре.
Вече имам си избор, нагласа -
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен... идиот.
Идиот..., но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.

Ясен Ведрин 

Аз лежа на зеления хълм
и през мене расте тревата.
Неусетно, почти като в сън,
се разтварям до дъно във лятото.

Всеки атом в мен – ярък и жив –
е разцъфнала млада вселена
във мига на Големия взрив.
И безсмъртна съм. И неродена.

А когато се върне светът
в очертания, багри и сенки,
като мравка поемам на път
със настръхнали нежни антенки.

Цвета Брестничка 

Не ме сравнявай с другите –
какви филми харесвам,
умея ли да готвя като съпругите,
правилно косата си за приеми да сресвам,
дали говоря чужди езици,
на коя наука съм доктор...
Мога да разбирам морза на птиците,
с думи очите на камъка да намокря,
да плисирам вятъра, облака да надипля,
с иглите на дъжда да си ушия рокля,
да мъдрувам до зори с прилепите,
а след това да се кротна
в хамака огнен на изгрева
и да правя алхимически опити,
докато любовта изригне
и лавата ѝ замечтае погледа ти...
Тази наука я няма в книгите.
Тя е от училището на Господ.

Тотка Савчева 

В моя дом съвсем спокойно се влиза.
Махнах всички ключалки,
ключовете изхвърлих сам.
Какво можете да ми вземете? - Втората риза,
която и без това щях да ви дам.

Драгомир Шопов 

Никога не се отказвай от мечтите си!
Та те те правят истински щастлива!
Когато си мечтаеш - виж очите си,
как блестят - същинска самодива...

В мечтите си си истински свободна!
Безплатни са и никого не нараняват!
На техните криле си най спокойна,
че те са с теб, и с тебе ще остават!

Мечтите са и бягството от скуката,
неизживени страсти, трепет и любов!
В мечтите са и отговорът и поуката:
Защо животът е коварен и суров?

Със мечтите може да летиш високо!
Да бъдеш винаги с любимия човек!
Със тях се гмуркаш даже надълбоко!
Без страх пътуваш ти от век на век!

Затуй ти казвам, чуй, не се отказвай!
Мечтите крият се във другото ни аз!
Те съкровени са, за тях не се разказва!
И нека винаги живеят вътре в нас...

Добромир Радев 

Не обяснявай свойта болка
и подвига, и своя срам.
Единствен ти ще знаеш колко
жестоко струва да си сам.

Разбирай другите, не чакай
отплатата да си разбран.
Най-скъпата ръка ти маха
и на перона пак си сам.

Издигай се, пропадай весел
и от любов живей пиян -
и обич, и раздели с песен
си длъжен да изстрадаш сам.

Не спирай своя бяг епичен,
кръстосвай този свят голям
и необичан - ти обичай...
Ти можеш вече всичко сам.

Разбирам правдата горчива:
на болката в часа голям
или в минута най-щастлива
човекът винаги е сам...

Но зная и онази правда,
че в нашия човешки ден
като последна глътка въздух трябва
да съм до теб! Да си до мен!

Христо Ганов