Няма късна любов, повярвай ми - няма!
Цял живот я жадуваме... Безумно голяма -
като пролетен вятър се втурва в кръвта ти
и изгаряш в дъха на внезапното лято!

Няма късна любов, тя пристига навреме,
натежалата болка от сърцето да вземе,
да сънуваш отново пътека за двама,
вечността да откриеш в две очи замечтани...

Не заключвай сърцето - даже ако е страшно!
Нека буря измие горчилката прашна!
Сто камбани да звъннат в самотата голяма,
няма късна любов, щом повярват ѝ двама...

Емилия Шишкова 

Ето, пак заваля. Едно лудо момиче
пак ме вика в дъжда без чадър да потичаме.

Да измия във локва всички грижи, умората.
Под капчук да се мокря пред очите на хората.

И покорните мисли във дъжда да удавя,
и изобщо за всичко в един миг да забравя.

Но додето обмислях колко ново ще стане,
зад прозореца всъщност моят дъжд бе престанал.

И се втурнаха в стаята вир-вода синовете ми,
и примигват разкаяно, и си бършат нослетата...

Доля Чикакчиева 

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност,
по острите завои на снагата му нетрайна,
изпращам ти парченце закъсняла нежност
и пъстроока буря от желание безкрайно.

danda 

Страхливците не могат да обичат,
но дават обещания добри.
На незададени въпроси отговарят
и ловко свалят паднали звезди.
Страхливците говорят и си вярват -
те разказвачи са добри.
Със думите си често рани правят -
по-важно е, че тях не ги боли.
За бъдещето планове чертаят,
но отбелязват в него само "Аз".
"Ако" в началото на изречението слагат
и щипка твърдост във страхливия си глас.
Те кланят се на думата "причина" -
коляно бият като пред иконостас
и на богинята Причина в жертва дават
от някой безрезервно подарена страст.
... Страхливците изкуствено живеят.
Присвиват се в бронирания си калъп.
Собственоръчно и усърдно го пристягат
с последни сили... докато се задушат.

Детелина Стефанова 

Ако убиеш присмехулник
ще се научиш ли на смях?
Ще се изпразниш ли от грях,
ако охулиш богохулник?

Ако застреляш непробуден
ще се научиш ли да спиш?
Ако поробиш пеперуда
ще можеш ли да полетиш?...

Елица Мавродинова 

Не ми звъниш! Аз знам за теб какво съм!
И с точност знам кога ще се обадиш!
Не си от нежни чувства омагьосан,
единствено за мойта плът си жаден!

Не ме обичаш! Нито си привързан!
В момента просто тъй ти е угодно!
Звезди не сваляш, нито чувства търсиш...
Не ме залъгваш... Колко благородно!!!

Един ден сигурно ще се събудя
и любовта ми няма да я има.
Тогава може би ще се зачудиш...
Е! Докато още давам - взимай!

Защото и на мене ще ми писне
да си прахосвам чувствата напразно.
Не знам дали изобщо ще ти липсвам,
дали след мене ще ти бъде празно?

Но все едно! Когато си отида
без жал ще срутя всичките мостОве,
а спомена за тебе ще зазидам,
да не възкръсне никога отново!...

Сега те искам! В мене още има
една любов - красива и голяма!
Кажи, че аз съм ти необходима,
кажи ми, че желаеш да остана...

biala_liastovica 

За думите, с които те рисувах.
За смисъла, останал като блян.
За тръпката, поискала да плува
в дълбокото на твоя океан.

За срещите ни - краткост мигновена.
За чувството, което премълчах.
За чудото, че беше съкровена,
когато бях до тебе, и не бях...

За твоето отсъствие в покоя.
За всичките ми тъжни страхове.
За странната далечност на прибоя,
и болката, която не зове...

За пясъка, изтрил среднощни стъпки.
За гларуса, потънал през мъгла.
За чайката, която ме изкъпа
от плясъка на своите крила.

За оня миг, когато си замина,
подобно сън, от утрото смутен -
в ръцете ти останах раковина
и нека тя напомня ти за мен.

Ясен Ведрин 

Има нощи в които ми липсваш ужасно!
Има нощи в които не мога да спя!
Мисълта ми ме връща при тебе обратно
и нощта ме притиска, пропъжда съня!

Весеки спомен-кама ме пробожда жестоко,
всяка ласка раздира мойто нежно сърце.
Уж платихме цената - прекомерно висока -
всяка болка стократна и душите на две,

но не спира да гложди вътре старата рана,
че ти беше любов... не за ден и за два!
Във сърцето завинаги моя болка остана,
от която понякога даже дишам едва...

Кой магьосник така ни ориса... не зная!
Явно чисто и просто си за мене съдба!
Многоцветен мираж що безумно желая...
един лъч светлина влязъл в мойта душа!

Беше всичко, но вече си минало, спомен!
Мойта болка и мойта неразбрана сълза.
Моят грях във живота неизкупен, огромен,
мойта малка частица разпиляна душа!

Янислава Цветанова 

Някой ден ще се вгледам в стрелките
и сърцето ми в ритъм със тях
ще отмери в делбата на дните
колко обич от страх разпилях.

В този ден ще ми секне дъха
и в секунди на тихо забвение
ще се върна години назад
и ще търся в очите спасение...

Втори дубъл за нас не търси -
втори дубъл не може да има.
Съвестта ни отдавна реши
докъде ние с теб да избираме.

Някой ден ще се вгледам в стрелките
и с последния дъх за живот
ще си спомня със сълзи в очите
за една необятна любов...

Яна Вълчева 

Сега съм сам и чувствам се изсмукан
от толкова несбъдната любов.
Изнизва се животът ми усукан,
а да започна нов не съм готов.
За двадесет и няколко години
съм преживял и рая, и скръбта.
Живях в очи зелени, черни, сини,
в безкрайни срещи, в блян и суета.
И толкова със страст съм се претрупал,
със обещани искрено лъжи,
че същността си чиста съм затрупал.
Ще я потърсиш ли поне, кажи?
Дали това, което ще изровиш,
си струва силите - и аз не знам.
Навярно ти ще се разочароваш
щом ме разкриеш - и ще бъда ням.
И как изобщо мога да говоря
за вяра, от която не боли,
докато нова книга не отворя,
а препрочитам старите глави?
Разбирам, че е време за начало,
което да изтрие моя грях.
Духа ми да се върне в мойто тяло,
обаче страшно много ме е страх.
Страхувам се, че няма да изчезне
злината, вкоренила се в съня
и ще ме мъчи, докато увехне
и капката отровена мечта.
Затуй жадувам краят да настъпи.
Не искам да съм чума, нито мор.
С покой душата прага да пристъпи,
да се завърне в родния си дом.
Но, мила дружке, как да го направя,
когато зная, че те няма там?
Къде ще бъде смисълът тогава,
ако без теб и у дома съм сам?

Яким Дянков  

Очите ти са тъмно кадифе
със няколко прозрачни капки
приличат ми на мляко със кафе,
поднесено с уханни сладки.

Единствено, когато си добър
и сладко дъжд прозорците целува
по миглите ти тайните чета
и няма нужда хич да се преструвам.

Тогава вярвам даже на лъжи,
прошепнати от свитите ти устни
дъждът ще продължава да вали,
до утрото, в което те напусна.

Юлияна Атанасова 

В листенцата на маргаритка
гадаех, плаках и мечтах:
"Обича ме, не ме обича..." –
като в просъница мълвях.

А в теб една стаена обич
пулсираше. И аз разбрах,
че точно ти ще бъдеш този,
към който пътища дълбах;

че точно в тебе ще намеря
меда и жилото в едно –
да рухнат всичките химери
с лъжовен образ на любов.

Окъсах всичките листенца,
потаен си остана ти.
И само в сънища неверни
и сладост, и горчилка пих...

Елица Ангелова