Като въгленче в шепа
парят думите прости:
Свободата е крепост,
изградена от кости.

И отдавна, отдавна
поделен е животът:
от бесилото славно -
до куршума в челото!

Ивайло Терзийски 

Те са актьори на камерна сцена.
Те са герои от странна пиеса,
все недовършена, все продължена...
Той е разбойник, а тя е принцеса.

Лесно заемат измислени пози,
думи редят за любов и омраза.
Реплики, кратък антракт, монолози –
даже когато салонът е празен.

Вечер след вечер прочувствено страдат,
карат се, радват се, шепнат, мечтаят...
Ето че вече завесата пада,
без да дочака на драмата края.

Как да дочака! Откраднал е края
онзи разбойник нахално и дръзко.
И докога все така ще играят?
Има колизия, няма развръзка.


Jereena 

Сбогом, любов, разпиляна без жал!
Сбогом, моя последна илюзия!
Ти се вмъкна у мен като в нощен локал
и застреля пияните музи...
После седна на бара, поръча си ром,
пианистът подкара частушка.
Аз те гледах щастлив и мечтаех за дом,
и за сладки дечица послушни...
Ти прочете мечтите ми, каза: "О"кей!"
След четвъртия ром уби пианиста.
Пианистът бях аз, ала тежко ранен,
продължавах на глас: "Три танкиста..."
Продължавах да пея и вярвах във теб,
моя бавно потъваща Атлантида!
И купувах мечти от кварталния РП,
и изпивах до дъно любов и обида.
Даже понякога верен ти бях...
Ти застреля поета, а после бащата.
На площад "Гарибалди" аз паднах без страх,
но щастлив,че избрах свободата!
И когато светът бе съвсем превъртял,
а пък ти ми поиска пари вместо музика,
разпилях любовта си без капчица жал...
Сбогом, моя последна, красива илюзия!

Ивайло Диманов 

Искам да те чуя в тишината,
посред нощ, внезапно, някой ден.
Моля те, спусни се като вятър,
обгърни ме с облак позлатен!

Запали ме сутрин със червено,
изсипи ми нощем звезден прах.
Нека всичко ни е позволено,
за да се докосваме без страх.

Истинска съм. Толкова ли искам?
А дали ме виждаш тук сега?
Може би... но аз поемам риска,
с теб да съм далече от брега.

Ще се носим двама над вълните
и ще мерим с корабите сили,
а когато бурите връхлитат,
в дълбините ще сме се покрили.

Чакам те, макар и изтощена
от безкрайни приливни вълни.
Ти ще бъдеш мое вдъхновение,
аз – пристанище във бурни дни.

Зоя Господинова 

Един по един
се изнизаха всичките -
мъжете, докоснали
моя живот.
За всекиго бях
"най-добрата",
"единствена",
"страхотна жена"
и "любима до гроб".
Бях
"извор с наслади"
и "огън изгарящ",
"красива мечта"
и "най-сладкия плод".
Бях всичко това,
но къде ли са днеска
мъжете, докоснали
моя живот?
Отпиха от извора.
Плодовете ми вкусиха.
На огъня стоплиха
своите ръце.
И тръгнаха мълком,
яхнали вятъра -
да търсят далечни,
по-добри брегове.
Те всички отминаха.
Но бистър е изворът.
Дървото е цяло
отрупано с плод.

А огънят тлее...
Кого ли очаква?
Жарта да разрови
и да пламне
любов...

Златина Великова 

Ти си от тези жени,
подир които не тичат
полудели стада от мъже.
Страстният пламък
на твоите устни
само на мойте избухва.
Луните на твойте колена
само мене оглеждат...
Само за мене - очите.
Само за мене - сърцето.
Мислите - само за мене.

Полудели стада от мъже
тичат в пустините...

Жеко Христов 

И само нощем съм себе си -
когато съм сам -
тогава дишам...
И пиша,
макар да знам,
че всъщност всичко е плява,
подета от вятър,
че всичко пак си остава
глупав театър
и нищо няма да бъде
тъй, както беше...
Което имах, го няма -
мигът летеше...
Което имам – ме топли...
Ала по време
на тези лунни нощи
желая тебе...

heartfelt