Закълни я да е моя.
Да е само в моя плен.
Закълни я да я има,
да я има и след мен.
Да е бяла, да е свята,
и повита в самота.
Да е лека като вятър,
да е някъде в пръстта.
Да е грях и изкупление,
да е мъст, да е олтар,
да е тихо примирение,
да е буйна като жар,
да е нечие падение,
да се вплита в послеслов...
Закълни я със поверие,
подари ѝ благослов.
Нека просто да я има,
нека всекиму горчи,
нека стане като биле
невидяно от очи.
Нека, нека да остане
и след мене като зов.
Закълни я със страдание.
Или... нека е с любов.

Valdemaro 

Колко е хубаво,
ако някъде някой те чака
и мисли за теб,
и за него мислиш ти пак!...
Колко обич е трябвало,
за да стане човек от дивака,
колко омраза -
да превърне човека в дивак!

Иван Карадачки
 

Ей богу, няма да те дам!
Навярно е излишен драматизъм,
но ти си ми геройството - не срам,
Родино, с трудна епикриза.

Синее ли се старият Балкан?
Небето ти дали е от добра коприна?
Приличаш ми на прашния таван,
от който и детето си замина.

Гора ли си, или едно дърво?
Самотна си ми, малка ми Родино.
Обичам те в добро и недобро!
Каквато и да си... Но да те има!

Да може, да се върне тук
една изгубена душа, а после - друга.
А ти, събудена от махмурлук,
поне веднъж повярвай в чудо!

ulianka 

Погалиш ли морето по перчема,
приемеш ли вкуса му като тръпка,
и видиш ли вълни по чернозема,
усещаш го – дълбоко – като стъпка,
която ти донася, но не взема,
прегръдката на морската му ласка.
Пред неговата бликаща сърдечност
захвърляш ти свалената си маска.
И гмуркаш се в гальовната му вечност,
белязана с небесната окраска.

Иван Върбанов 

Любовта си отива на пръсти.
Любовта си отива. Боли.
И се смесват с дъждовните пръски
две сълзи, две следи от души.

Любовта си отива логично.
Любовта си отива. Дали?
Всяка нощ ще осъмва различно.
Всеки ден ще е сън от преди.

templier 

Постоянно нося във сърцето
някаква космична тишина –
тя или е химн на битието,
или светлина във тъмнина...

Боже, ти пребъдваш в светлината
и със нея си единосъщ,
съхрани в нас вярата богата,
като дъжд пороен и могъщ.

Запази в мен извора чудесен,
дето не пресъхва и сред пек,
за да мога след погром нелесен
да се осъзная пак човек!

Иван Атанасов 

Укроти се за малко, море!
Не блъскай скалите сърдито!
От болка и мъка ревеш,
в пяна превръщаш сълзите.
Укроти се, защо се гневиш?!
Сподели ми своята ярост!
По нозете погали ме и виж
танца на белите гларуси!
Укроти се и ми разкажи
своите приказки стари.
Колко мъка и колко съдби
с реките в теб са се вляли.
Укроти се за малко, море!
Бъди ми храм и причастие!
В теб влюбена съм от дете -
моя мъка си, радост и щастие!

shtura_maimunka 

Когато вятърът пристегне
косите ми на плътен възел
и мислите ми роши с двеста,
животът ми – в разбъркан пъзел
превръща се и не налучквам
парчетата със сини връхчета
и с тишина на мак в основата,
изгубвам птиците от ръста си.
Тогава се прибирам в къщи,
душата си превързвам с „миличка“,
сълзите в „силна си“ избърсвам
и цяла в обич се увивам,
кръвта пречиствам от излишества
и само нужното остава –
любимите да са усмихнати,
на себе си да съм си тайна...
Когато пътят е неясен
и търсят свраките сърцето ми,
тогава ми отключваш стаята
с прозорче само към небето ти.

Sanvali