Морето, спокойното ни омагьосва
а колко е страшно, когато реве,
и колко гальовно е, как те докосва
през лятото топлото лятно море.

Със много лица и с различен характер
уж същото все, а различно море,
намръщва се бързо задуха ли вятър
и пак се усмихва, когато той спре.

Живее морето по морски различно,
обичам го всякак - спокойно, с вълни.
Внимателно с него и то те обича,
морето е живо добре запомни!

Константин Дуков 

Вали ли, хиляди луни вали...
Светулките се давят в уличните локви.
Небето със ресници от мъгли
край кея розовите храсти мокри...

Карминен фар пламти на нощна стража.
Атлазен, бризът носи приливни вълни.
Самотен, Залезът разхожда се по плажа
и хвърля в океана гаснещи звезди.

Тупти на хоризонта огненото му сърце
и синевата вплита се в бедрата му от злато.
А след дъжда над спящото море
се носят макови целувки с дъх на лято...

Ирена Бочева 

На тоя ден ще дойдеш. Очаквана и бяла.
Жена от слънчев вятър. Магия и отмала...

Ще ме пригалиш тихо. Ще светнеш във сумрака.
И в твоята усмивка ще се изгубя някак си...

Ще разпилеем сенките навън от ъглите
и ще потънат някъде в разсъмването ни.

Ела, да помълчим!... От думи и говорене
сърцето ми обрасна във горчиви корени.

Душата си смалих от думи и заричане -
от пепелна тъга - умора в мене, стичана...

Ела със тишината, стъпвай по безпръстия -
невидима дъга, излъчване, присъствие...

Ти вече си била. Щом все у мен оставаше.
След толкоз самота, присънно приближаване...

Знам, тебе ще те има, с очи от синя същност:
Лагуна от Любов - целувана, прегръщана...

На тоя ден ще дойдеш. Навярно да останеш.
Ти, лъх и нежност свята, жив сън във дух безпаметен!

Илко Илиев 

Един такъв – свиреп и зъл,
сериозен, строг, неромантичен,
като скалист пустеещ хълм,
със гръм и мълнии окичен,
при мен отново си дошъл,
защото още те обичам
и си ми мил и драг и скъп,
и аз по склона ти потичам
като река, която миг
преди това се е разляла,
с най-топлия си нежен вик
и цяла ти се е отдала...

Един такъв - свиреп и зъл...
но вече с плодоносен нанос.
Треви по хълма ще покълнат...
Не те обичам тъй - на халост!

zinka 

Днес жените не раждат войници,
но децата от мънички учат
да не газят напряко в пшеницата,
да не удрят и улично куче,
да почитат приятелско рамо
и корица на книга да галят,
да съграждат дома като храм и
като свещ любовта да запалят.
Днес жените не раждат войници,
но децата ни знаят - на старец
се целува със трепет десница
и до гроб се обича България.

Ивелина Радионова 

Завръщат се избягалите влакове
от своите неслучени маршрути.
Престоят им отчитахме със чакане,
а липсите пресмятахме в минути.
Летяха бързо. Слепи за съмнения
прескачаха порутените гари,
изхвърлили ненужни закъснения
в депата на излишните товари.
С очите си чертаеха посоки -
следи от непосилна светлина.
За пътниците нямаше отсрочки:
билета предплатен е със вина.
В дъната на товарните вагони
се давеха сълзи недоизплакани.
Една тъга реши да не говори
и скри се зад затворени семафори.
Умората превзема всяко чакане.
На гарите е престояло бреме.
Завръщат се избягалите влакове,
защото не пристигнаха навреме.

yoro 

Сутрин рано, сутрин рано
птица ме събужда с твоя глас.
И в росата сутрин рано
твойте плахи стъпки търся аз.

Сутрин рано, сутрин рано
стига ми усмивката една.
Искам само, искам само
ти да си до мен, а не в съня.

Колко малко ни е нужно
и напук на всяка суета -
да замръкнем със надежда
и посрещнем будни утринта...

Вечер късно, вечер късно
търся те сред толкова звезди -
в бяла дреха и на пръсти
с мене да танцуваш само ти.

Вечер късно, вечер късно
стига ми прегръдката една.
И възкръсвам, и възкръсвам
в твоите ръце, а не в съня.

Иван Ненков