Животът не е сън чудесен
и всяка обич крие риск.
Превърнах те във лунна песен,
а себе си - във слънчев диск.

Защо ли да се търсим още -
безумна пропаст ни дели.
Мираж са слънчевите нощи,
химера - лунните ни дни...

Вилдан Сефер 

Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат -
хоризонтът-живот ги зове.

Надпреварват се с мрака и търсят
светлината от другия край.
И със мисли, и воля препускат
устремено към светлия рай.

А нощта ги препъва и дебне.
И залага капани безброй...
Със надежда, че някой ще падне
уморено във този двубой.

Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат -
светлината с живот ги зове.

Веселка Василева 

Понякога ми писва - проблеми нерешени
блокират мисълта, а волята у мен
сковава глас студен: - Излишно напрежение!
Подобно всички хора - бъди обикновен.
Сърцето направи по-твърдо и сурово
и стига път си сторвал на мравката дори.
Виж - другите живеят без твоите окови,
а дните им къде, къде са по-добри!...
Жесток и безпощаден остава си двубоят.
Едва ли победител накрая ще си ти.
Отнема ти съня. Краде ти и покоя.
До гроба ли ще гониш химерите-мечти?
Получи от съдбата плесници доста тежки
в замяна на това, че все открит си бил.
Какви недопустими, почти момчешки грешки
си правил! И ги правиш... Кой би ти ги простил!...

Оглеждам се назад - пропуснати победи.
Отстъпени рубежи. Но победен не съм! -
с очите на дете от листа бял ме гледа
роденото от мен почти като насън.
Сърдечният двубой ли? Да, знам, че похабява.
Но колко радост носи един изстрадан стих!
За капчица от нея дори си заслужава
поне един живот да посветиш.

Веселин Чернялски 

Влюбена съм може би.
Може би обичам.
А навън дъждът вали
и душата ми съблича.

Всяка капка е сълза,
от сърцето ми отронена.
Между локвите вървя,
вир вода от жадни спомени.

Влюбена съм може би.
Може би обичам.
Дъжд в душата ми ръми -
твойто име срича...

Виктория Катранова 

Стихвам във ръцете ти –
мека като облак,
плаващ по небето ти
(твой последен кораб).

Влизам през очите ти
(Триумфална арка) -
стигам до сълзите ти,
дето не отрони.

Падам на гърдите ти
(нежна като сянка) -
пари по лицето ми
дръзкият ти шепот.

Устните ти огън са
(нестинарска жажда).
Боже, колко жадни сме!
... Искам още... още...

Весела Йосифова 

Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа
умората в крилете ми на птица
и жалката, изкуствена лъжа,
че в мъртъв огън раждат се искрици.

Не мога да крепя на длан сама
уюта в буренясала градина -
единствено увехнали цветя
стърчат печално, сякаш от години.
Не ме интересува, че след мен
ще построиш за призраците къща
и в мислите ти, залезният ден
към минали моменти ще те връща.

По силата на навик ослепял
през пръстите изнизва се животът
без смях и без сълза, без изгрев бял.
Остава да направя най-доброто -
да изпреваря залпа на гнева,
да се прелея в капките дъждовни,
да дам и да получа свобода...
Отивам си. Без мисъл за виновни.

Вики Горанова 

Дали бе въпрос на късмет да се срещнем?
Дали пък съдбата това ни внуши?
А може би просто животът бе сметнал,
че сродни са нашите близки души.

Когато кръстоса с мен поглед в тълпата
душата ми твоята в миг разпозна,
мистично привлечени бяха сърцата
и вече различен за нас бе светът.

Изглежда духът ти аз вече познавах,
присъстваше моят дух в теб отпреди,
събори стените, събуди ме, давах...
и пластове нови от мен ти разкри.

Усещаше парещи чувства ти в себе си,
и сладост, и лудост, живот като в сън...
Надраскана беше душата ти с белези,
останаха тъмните сенки отвън.

Не зная дали е късметът насреща
или пък съдбата така си реши,
но сила привлече ни с теб безпогрешно
и прави ни заедно все по-добри!...

Веси_Еси 

Което беше - беше, отлетя
и никога не може да се върне!...
Остана ни за съд една душа,
началото, което е безсмъртно.

Със своето небесно потекло,
ще продължи и там да ни съпътства,
където вече всичко е било
записано - в живота, за да бъде.

И затова се радвам и в скръбта,
защото знам, че тя не е напразна.
Което беше - беше, отлетя,
което идва - предвещава празник.

Светът минава, преминава, боже мой,
а пък душите ни в нетленното остават,
понесли всичко, търсещи покой,
разбрали - Господ взема, за да дава!

Веселка Колева 

Започни отначало
и не гледай назад.
Нито всичко е бяло,
нито всичко е ад.
Не е късно за нищо,
щом отвориш очи
и гневът се отприщи,
а сърцето мълчи.
Не губи и минута
от поредния ден
и недей да се луташ!
Знай, ще бъдеш спасен!
Но не слушай да казват,
че живееш в мечти
и надежди напразни.
Те са те. Ти си ти.
Помогни на доброто
и не стой настрани.
"Как“, "обаче", "защото“
са излишни. Стани!
Няма щастие вечно,
ни богатство, ни власт.
Грее слънце далече,
но с любов и за нас.
Има винаги начин.
Има винаги път
и решение. Значи –
вярвай, с теб е светът.
Започни отначало
и не питай. Върви
срещу времето спряло!
Можеш! Още си жив.

Веселина Атанасова 

Вземете си цветчета от дъгата,
във мрака те усмивка да ви дават,
когато вън я няма светлината,
те само ще са с вас и ще помагат.

Сложете си и цвете във сърцето,
пияно от любов да бъде вечно,
че мирисът му блян е на небето,
където няма твърдо, нито течно.

Морето нека силно ви вълнува,
живота превърнете в нежен бриз,
различното безкрай да ви рисува,
описвайки ви в новия си стих.

Хванете си и слънчевото зайче –
приятелче през дългата ви нощ,
защото то е само туй, което знайте,
а и не вярва, че е някой лош.

Вземете си от всичко под небето,
че утрото е винаги въпрос,
и сигурно е само туй, което
ще дойде даже да не си готов.

Веселин Веселинов 

Никой не ми се обажда
и аз не потърсих никого.

Никой не позвъни на вратата
и аз не натиснах дръжката.

Никой не ми се усмихна
и аз не кимнах на никого.

Никой не ме забеляза,
а аз забелязвах всичко.

Вергиния Генова 

Аз няма да те питам
за пътя ти през бездната,
за битките, войните ти,
за царските трапези,
които си споделял
с герои и предатели...
За всичките безверия
белязали душата ти...
За чашите със вино
и другите – с отрова,
за щедростта на силния
и злобата на роба,
за тъмните жени,
разстилали леглото ти,
за всички тишини,
с едничък вик прободени,
за мъртвите желания
и живата ти болка,
за тайните ти рани
(къде, защо и колко)
аз няма да те питам,
когато, сам и ничий
смирено за молитва
в съня ми коленичиш...

Весела Димова