Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)

Виж ме сега! В черен дъжд – балерина.
В малка кутийка без дъх се въртя.
Явно такава ме искаш – в картина.
Там да съм волна, насън да летя.

Знаеш ли, грее дъга в небосвода?
Няма да бъда безгласно момиче.
Моята светла звезда ще ме води.
С нови криле е душата ми птича.

ЛуЛу 

Мое обосяло дълго чувство,
време ли е да прескочим края?
Можеш ли за малко да ме пуснеш
да не съм ти вече бяла тайна.

Може ли да ме покажеш вече,
нека стана сивата ти врана!
Нека да съм тихите ти вечери,
нека този път да поостана!

Нека да съм явната ти участ.
Стига са ме дъвкали комшиите,
стига любопитството им сука,
стига са им расли дълги шиите

след полата ми и след усмивката,
и след вдигането ми на пръсти.
Измисли ми постоянно име!
Пък тогава - нека да се кръстят!

Яна Кременска 

Червената роза мълчи
в ухания нежни увита.
Поглежда ме с топли очи.
Докосва със пръсти мечтите.
И спомени смеят се пак.
Разхвърлят отблясъци сини.
Градът – добродушен селяк,
опива с дъха си на вино.
Резето се хлопва зад нас,
а тъмната улица свети.
Задръжките падат в несвяст,
подобно на цветни конфети.
А розата – просто мълчи,
облечена в тъмночервено,
заключила ято лъчи -
единствена, само за мене.

Лилия Кашукеева 

Обича ми се! С морска сол по раните
и със зелени водорасли по очите.
С ръце, които знаят как да бранят,
когато се отпусна над вълните
в спасителната лодка на надеждата.
И да запаля там, в морето огън,
да се отдавам много, много нежно,
тъй както знам, че другите не могат.
Да се снишат вълните най-смирено,
да заличават грешните ми стъпки,
да ме целуват леко и да чезнат,
разпенени в щастливи пръски.
А после да се гмурна, да потъна
в дълбокото, в бездънното му синьо.
Все някога ще трябва да изплувам,
но днес ми се обича ненаситно...

Яна Вълчева 

Стихът ми е черна черница.
Мастилен е нейният плод.
Стихът ми е стройна девица,
узряла да дава Живот.

Стихът ми е билка омайна -
горчив цяр, скрит в нежния цвят.
Стихът ми е пареща тайна,
разкрита пред целия свят.

Стихът ми е приказка стара.
Изстрадан е всеки куплет.
Стихът ми е обич... и вяра,
която ме води напред.

Яким Дянков 

Днес слънцето отново полудя,
разтича се стремглаво по небето,
по улиците плачеха цветя,
че лунички им дупчеха лицето.

Антените закимаха сърдито,
прозорците пък спуснаха пердета,
а слънцето със светлата коса
като момиче пъргаво зашета.

Водата във фонтана закипя
направо се превърна в мляко,
а пеликаните със розови крила,
застинаха в следобедна позлата.

Във парка пейките задрямаха по обед
със топлите си сини гърбове,
мърмореха си тайно и с надежда
че трябва да отиват на море...

Юлияна Атанасова 

Половината от живота ни отива –
да тласкаме нагоре своя камък,
към билото, което все прикрива
на щастието трепкащия пламък.

Когато стигнем билото, разбираме,
че няма пламък. Няма пепел даже...
Оттук нататък ние само спираме
надолу своя камък – да не смаже

поне духа на крехкото ни тяло.
Едва накрая – на ръба на ямата,
откриваме, че пламъкът изцяло
е бил отвътре – в лоното на камъка.

Чавдар Тепешанов 

Една жена с душата си рисува
пейзажи, и дървета, и цветя.
Живота си в картини ще търгува,
да оцелее някак в старостта.
Ръцете на старицата треперят,
но четката умеят да държат.
Човеци търсят. Ще ли ги намерят
в мътилка на безпътен кръстопът?...
А горе... властолюбците нехаят -
качили стъпалата на властта,
където със парите си играят.
Пък долу... нека тлее бедността!
Старицата рисува, а тъгата
извиква сЪлзи в старите очи.
Не е на гения това ръката,
но ти... я целуни и замълчи.

Лили Чолакова 

Навярно още ходиш по Земята
и молиш се за нашите души
усмихваш ни се още от лицата
но все по малко срещам те уви

Във погледите детски ти се криеш
от тях минаваш в нашите очи
сълзите си не можеш да прикриеш
от толкова несбъднати мечти

Понякога те виждаме в петаче
оставено в трепереща ръка
но чуваме те честичко да плачеш
от дума лоша жест и клевета

Забравяме за теб от гняв обзети
от мисли за богатство за пари
но в тежките ни мигове най-клети
сплотяваш ни и спира да боли.

Не ни забравяй трудно е без тебе
без твоята самотна красота
отделяй от безценното си време
и идвай пак в душите - Доброта...

Чавдар Василев